Макар листата на ментата да са досъпни по пазарите целогодишно, те са особено подходящи за топлите дни, когато ще ни поднесат хладен полъх от салатите или напитките, в които сме ги добавили.

Листата на обикновената мента са зелено-лилавеникави и по-продълговати, докато на градинската мента са овални и по-скоро сиво-зелени на цвят. Вкусът и на двата вида мента може да се опише като смесица от пипер и хлорофил, като при обикновната мента е по-силен, а при градинската по-неуловим.

Ползи от ментата

- Успокойте коремчето си с мента. Маслото от мента е доказало способността си да облекчава симптомите на хората с чувствителни стомаси, включително и при случаи на разстройство, киселини или мускулни спазми на колона. Тези здравословни свойства на ментата се свързват със способността й да успокоява мускулите.

- Тя е потенциален анти-раков агент. Перилил алкохолът, който е фитонутриент и е наречен монотерпен, е в изобилствено количество в маслото от мента. При изследвания с животни се указва, че той може да спре растежа на тумори на панкреаса и черния дроб.

- Маслото от мента действа анти-микробно. Маслото от мента спира растежа на много и най-различни бактерии, включително на Helicobacter pylori, Salmonella enteritidis и methicillin-resistant Staphyloccocu aereus.

- Облекчете дишането си с мента. Ментата съдържа субстаницята rosmarinic acid, която има няколко действия, полезни при астма. Освен, че ментата има антиоксидантни свойства да неутрализира свободните радикали, rosmarinic acid блокира продукцията на някои възпалителни химикали.

- Ментата е богат източник на традиционни нутриенти. Ментата е чудесен източник на манган, витамин С и А, последният от които е концентриран на каротеноиди, включващи и бета каротин. И витамин С, и бета-каротинът играят роля в намаляването на риска от рак. Освен това ментата е добър източник на диетични фибри, фолат, желязо, магнезий и калций.

Видове и история на ментата

Макар че има около 25 различни вида мента, обикновената мента (peppermint) е натурален хибрид между Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (градинска мента). Листата на обикновената мента са зелено-лилавеникави и по-продълговати, докато на градинската мента са овални и по-скоро сиво-зелени на цвят. Вкусът и на двата вида мента може да се опише като смесица от пипер и хлорофил, като при обикновната мента е по-силен, а при градинската по-неуловим. Освен обикновената мента и градинската мента, другите видове от семейство Mentha включват ябълковата мента, портокаловата мента, водната мента и корсиканската мента.

Ментата се е използвала от древността заради кулинарните, медицинските и ароматичните си свойства. Корените й се крият в гръцката митология, според която растението първоначално е било нимфа (Minthe), превърната в растение от Персифона, която ревнувала от вниманието, което оказвал съпругът й Плутон на съперницата й. Тъй като Плутон не можел да стори нищо против превръщането на Minthe в растение, той поне я дарил с приятен аромат, който да обогатява градините.

Ароматичните характеристики на ментата са я направили една от най-често използваните съставки в парфюмите в историята. От Европа и Индия, до Централния Изток, тя е била използвана за прочистване на въздуха в храмовете и домовете.

Избор и съхранение на ментата

- Винаги, когато е възможно, избирайте прясна мента вместо изсушена, тъй като тя е по-благоуханна.

- Листата на прясната мента трябва да са свежи и ярко зелени, а стъблата им твърди.

- Предпочитайте органично отглеждана мента.

- Прясната мента трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа.

- Изсушената мента, както и останалите сухи подправки, се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място.