Манганът е минерал, който участва в много ензимни системи в организма. Той се съдържа в много природни източници, но се появява само в много малки количества в човешките тъкани. Човешкото тяло съдържа общо 15-20 милиграма манган, повечето от които се намират в костите, а останалата част - в бъбреците, черния дроб, панкреаса, хипофизата и надбъбречните жлези.

Функции на мангана

- Активизиране на ензимите. Манганът активира ензимите, отговорни за усвояване на някои основни хранителни вещества, включително и биотин, тиамин, аскорбинова киселина и холин. Той е катализатор за синтеза на мастни киселини и холестерол, улеснява метаболизма на протеините и въглехидратите, а също може да участва и в производството на половите хормони и поддържане на репродуктивното здраве. В допълнение, манганът активира ензими, известни като гликолсилтрансерфераза и ксилозилтрансфераза, които са важни при формирането на костите. Той също е свързан с производството на тироидни хормони, известни като тироксин и с поддържане здравето на нервната тъкан.

- Компонент на металоензимите - манганът има допълнителни функции като съставка на следните металоензими: аргиназа /ензим в черния дроб, отговорен за създаването на карбамид/; глутамин синтетаза; фосфоенолпируват декарбоксилаза / ензим, който участва в метаболизма на кръвната захар/; супероксид дисмитаза / ензим, с антиоксидантно действие/.

Дефицитът на манган е свързан с гадене, повръщане, лош глюкозен толеранс (високи нива на кръвната захар), кожен обрив, загуба на цвят на косата, ниски нива на холестерола, замайване, загуба на слух и нарушена функция на репродуктивната система. Тежкия манганов дефицит при кърмачетата може да доведе до парализа, гърчове, слепота и глухота.

Важно е да се подчертае обаче, че дефицит на манган се среща много рядко при хора и обикновено не развива.

Повечето случаи на манганова токсичност се наблюдават при промишлените работници, които са изложени на манганов прах. Тези работници развиват проблеми, свързани с нервната система, сходни с болестта на Паркинсон.

Института по медицина в Националната академия на науките на САЩ е установил следните допустими горни всмукателни нива (UL) за манган:

- Бебета: не трябва да им се дават манганови добавки

- 1-3 години: 2 милиграма

- 4-8 години: 3 милиграма

- 9-13 години: 6 милиграма

- 14-18 години, в т.ч. бременни и кърмещи жени: 9 милиграма

- Над 19 години, в т.ч. бременни и кърмещи жени: 11 милиграма

Значителни количества манган могат да бъдат загубени при преработката на храни, особено при смилането на пълнозърнести култури за производство на брашно или при готвене на бобови култури.

Както и цинка, манганът е минерал, който може да се отделя в значително количество чрез потта и индивиди, които минават през периоди на прекомерно изпотяване, могат да бъдат с повишен риск от дефицит на манган. Също така хора с хронични заболявания на черния дроб и жлъчния мехур могат да се нуждаят от по-голямо количество манган.

Действието на оралните контрацептиви и антиациди (например, Tums) може да се повлияе от усвояването на манган.

Манганът може да играе важна роля в превенцията и / или лечението на следните заболявания: алергия, астма, диабет, епилепсия, заболяване на сърцето, множествена склероза, остеопороза, пременструален синдром, ревматоиден артрит, шизофрения, напрежение и др.

Като хранителна добавка, манганът се среща в комплекс с сулфат, хлорид, пиколинат, глюконат и аминокиселини.

Отличен източник на манган са: синап, къдраво зеле, малини, ананас, марули, спанак, ряпа, кленов сироп, меласа, чесън, грозде, летни тикви, ягоди, овес, зелен фасул, кафяв ориз, боб, канела, мащерка, мента и куркума.

Много добри източници на манган са: праз, тофу, броколи, цвекло и пълнозърнеста пшеница.

Добри източници на манган са: краставици, фъстъци, просо, ечемик, смокини, банани, киви, моркови и черен боб.