Гликозидите са определени молекули, в които една захар е свързана с нещо друго. Гликозидите изпълняват няколко важни роли в живите организми. Голяма част от растенията складират важни вещества под формата на неактивни гликозиди.
Когато тези вещества са нужни, гликозидите се свързва с вода и ензим и захарната част се отделя, правейки химикала годен за използване. Много такива растителни гликозиди се използват като лекарства.
Молекулата на гликозидите е изградена от две части – захарна част, която е наречена гликон и незахарна част, която е позната като агликон или генин.
Ползи и видове гликозиди
Гликозидите, които се съдържат в лечебните растения, взависимост от химичната природата на агликона се разделят на няколко основни групи.
Флавоноидни гликозиди – техните агликони са флавони, флавоноли и др. Названието им идва от „флавус“ – жълт, тъй като са оцветени от бледожълто до жълтооранжево. Тези пигменти са изключително разпространени и се срещат в почти всички растения и растителни части.
Придават жълтия цвят на цветовете, но се откриват и в листата, корените и плодовете. Тези гликозиди повишават устойчивостта на капилярните кръвоносни съдове и увеличават тяхната еластичност.
Поради тази причина се прилагат при кръвоизливи от различен произход, но и като превантивно средство при начална склероза на кръвоносните съдове. Те стимулират сърдечната дейност, понижават високото артериално налягане. Флавоноидните гликозиди са важни естествени противоокислители – предпазват витамин С от окисляване.
Фенолни гликозиди – агликоните им са феноли или фенолни киселини. Откриват се най-вече в растенията от семейство Върбови и Пиренови. Някои фенолни гликозиди са с доказно жлъчегонно и жлъчетворно действие.
Антоцианови гликозиди – тази група обхваща червените, сините и виолетовите багрила, съдържащите се в плодовете и цветовете на редица растения. Влияят върху пропускливостта на капилярите, имат противовъзпалително действие и се използват при някои очни проблеми.
Те повишават остротата на зрението дори при недостатъчно осветление. С подчертана активност в това отношение са антоциановите гликозиди, съдържащи се в плодовете на черните боровинки.
Антрагликозиди – срещат се предимно в семейство Лападови, Бобови, Брошови, Кремови и Зърнастецови. Тези гликозиди отдавна са познати като слабителни или пургативни средства при хроничен запек.
Сърдечни гликозиди – названието им идва от специфичното им действие върху сърдечния мускул. Наред с благотворното си действие върху сърдечната дейност, те са силно токсични, поради което използването им винаги трябва да става под лекарски надзор.
Кумаринови гликозиди – в тази група са познати около 200 съединения. Разпространени са предимно в семействата Седефчеви, Розоцветни, Сложноцветни, Картофови, Сенникоцветни. Някои от техните производни имат спазмолитично и диуретично действие, а други разширяват кръвоносните съдове.
Иридоидни гликозиди – имат силно горчив вкус. Някои от тях са силни антибиотици с противогъбично и антибактериално действие. Други са апетитовъзбуждащи, трети имат ясно седативно действие. Някои иридоидни гликозиди имат противовъзпалително и хипотензивно действие.
Тиогликозиди – представляват гликозиди, които съдържат сяра. Под въздействието на ферменти се разпадат и отделят етерично масло, което дразни лигавиците и кожата. Имат противогъбично и бактериостатично действие, а някои от тях са с жлъчегонно действие.
Цианогенни гликозиди – при разпадането си отделят циановодород. Откриват се в семената, листата и корените на някои растения.
Източници на гликозиди
Както става ясно, гликозидите се съдържат в лечебните растения и билки, плодове и зеленчуци. Всяка билка или плод съдържат определен вид гликозид, който обуславя част от полезните действия.
Вреди от гликозиди
Някои от изброените гликозиди освен полезно имат и вредно действие. Така например от цианогенните гликозиди се отделя циановодород.
Поради тази причина използването на лечебни билки трябва да става под лекарски надзор и не бива да се превишават указаните дневни дози, за да се избегнат нежелани усложнения.
