В повечето случаи бактериите се асоциират с възникнал проблем в човешкото тяло, но съществуват и такива, които всъщност помагат на организма да осъществява своите функции нормално и да разгражда приетата храна, усвоявайки я пълноценно. Едни от тези полезни бактерии са пробиотиците.
В храносмилателната система на човека има внушителните над 1 трилион бактерии, които са от над 100 вида. В нормално здравословно състояние добрите и опасните бактерии се намират в баланс, но при наличието на инфекции, прием на антибиотици, стрес, алкохол и лошо хранене, започват да намаляват добрите бактерии, за сметка на което се увеличават лошите такива.
Пробиотиците представляват клас добри бактерии, които подпомагат храносмилателните процеси, подобряват и оздравяват вътрешния микробен баланс. Най-известните от тях са бифидобактериите и млечно-киселите бактерии, които се използват за направата на кисело мляко и някои други млечни храни.
Трите най-използвани пробиотици са Bifidobacterum bifidum, Lactobacillus acidophilus и Lactobacillus bulgaricus.
Пробиотици, които съдържат бифидобактерии и лактобаицили са използвани много години преди лактобацилът да бъде изолиран от Луи Пастьор и създателя на имунологията Иля Мечник да успее да дефинира начина, по който действат пробиотиците в своята теория на интоксикацията, за която всъщност получава Нобелова награда. Той успява да докаже, че най-важната причина за стареене са токсините, а приемът на храни, съдържащи лактобацили, спомага за забавянето на този процес.
Ползи от пробиотиците
Модерният начин на живот, който включва в себе си редица негативи като стрес и нездравословно хранене, замърсителите и химикалите, както и честият прием на хапчета променят баланса в чревните бактерии и прави хората много по-податливи на инфекции, слаб имунитет и заболявания, свързани с проблеми в обмяната на веществата. Тук се намесват и пробиотиците, които са жизнено важни за редица процеси.
В няколко основни насоки могат да бъдат разгледани ползите от пробиотиците – понижаване на холестерола, контрол на обмяната на веществата и коригиране на високото кръвно.
Пробиотиците подпомагат цялостните процеси на храносмилане, потискайки размножаването на вредните микроорганизми в храносмилателната система. Те предпазват от дефицит на витамини от група В, предотвратяват и лекуват разстройство, потискат гнилостните процеси в червата, стимулират усвояването на лактоза при хора, които по принцип не могат.
Едно много важно въздействие на пробиотиците е възстановяване на нарушената чревна микрофлора в резултат от прием на антибиотици. Те трябва да се приемат и по време на самия прием на лекарства, за да поддържат тялото в здравословно състояние.
Пробиотиците намаляват и риска от появата на алергии, каквито са астмата, кожни реакции, хранителни алергии от мляко. Същевременно са много полезни за лечението на дихателни проблеми като пневмония, бронхит и синузит.
Пробиотиците имат и противоракови свойства – намаляват риска от тумори на дебелото черво и пикочния мехур. Те намаляват риска от вагинални инфекции, цистит и инфекции на пикочния канал.
Тези полезни бактерии не само защитават тялото от болести и инфекции, но и спомагат производството на много важни вещества каквито са аминокиселините, витамини от В групата, витамин К и ценни ферменти, без които е невъзможно разграждането на приетата храна.
Пробиотиците помагат за пречистването на тялото, защото неутрализират и извеждат от организма натрупаните отрови, като например отпадъчни продукти от обмяната на веществата или приемани медикаменти, различни тежки метали и канцерогенни вещества.
Пробиотиците играят важна роля в борбата с кандидозата. Конвенционалното лечение на кандидоза включва локално използване на кремове срещу раздразнения и сърбеж и използването на противогъбични глобули. За дългосрочен контрол на проблема пробиотиците са ресурс, към който учените все повече обръщат внимание, според специалисти, цитирани от Националния институт за обществено здраве на САЩ.
Кандидозата се появява на фона на нисък имунитет и разпространение на колонии Candida albicans във флората. Прилагането на пробиотици, когато има диагноза кандидоза, помага за възстановяване на баланса в микробиома и намаляване на рецидивите. Изследване на екип от италиански изследователи показва, че локалното използване на пробиотици при жени с вагинална кандидоза е довело до 87% намаляване на риска от връщане на проблема.
Пробиотиците имат благоприятен ефект върху кожата, допринасяйки за хидратацията и по-добрата защита чрез увеличаване на секрецията на себум, според проучване, координирано от д-р Хироми Кимото-Нира от Националната организация за научни изследвания в областта на земеделието и храните (NARO) и Grassland Science (NILGS) от Япония, публикувано в Journal of Dairy Science.
Изследователите са стигнали до тези заключения след провеждане на проучване, което е разгледало ефектите на бактерията Lactococcus lactis върху кожата. Проучването включва 23 жени на възраст между 19 и 21 години, които консумират ферментирало мляко или обикновено кисело мляко в продължение на четири седмици. Наблюдението се извършва чрез кръвни тестове, проследявайки външния вид на кожата на бузите и предмишниците, анализирайки степента на хидратация на кожата и нивото на еластичност, количеството секреция на меланин и себум.
Пробиотиците имат ефект върху емоциите. Изследване на гризачи в САЩ показа, че след редовна консумация на кисело мляко мозъчната активност е променена. Порция кисело мляко, два пъти дневно в продължение на месец, води до намалена активност в областите на мозъка, които контролират емоциите и болката и повишена активност по отношение на вземането на решения.
Изследователите установиха, че пробиотиците, съдържащи се в киселото мляко, са причината за промените, но досега не са успели да определят защо възниква този ефект. Пробиотиците са живи непатогенни микроорганизми, които присъстват естествено в храносмилателния тракт. Основният източник на пробиотици са млечните продукти, като непастьоризирано кисело мляко или непастьоризиран кефир.
До този момент пробиотиците са известни със своята роля в защитата и развитието на чревната флора. След последните констатации изследователите заявиха, че ще продължат да изследват техния ефект, за да видят колко полезни могат да бъдат в подкрепа на лечението на депресия, тревожност и дори аутизъм или болестта на Алцхаймер.
Колко дълго трябва да приемате пробиотици?
Когато приемате антибиотици, се препоръчва да продължите да приемате пробиотици още 10-14 дни след края на лечението. Дълго време се търсеше идеалното решение за прилагане на пробиотици, за да не бъдат унищожени от стомашната киселинност.
При прием на антибиотици се препоръчва да има разлика от няколко часа между времето на приложение на пробиотиците и времето на приложение на антибиотиците.
Източници на пробиотици
На първо място в списъка с храните, от които могат да се набавят пробиотици, е нашенското кисело мляко. Той съдържа уникалната съставка лактобацил, даваща сили на стомаха да се справи с различните вредни влияния. Туршията и киселото зеле също са богати на пробиотици, защото те ферментират по естествен начин. За да се запазят пробиотиците обаче, не трябва да се слага оцет в маринатата, а е достатъчно да се сложи само вода и морска сол.
В групата на полезните храни с приобиотици се супата с мисо и кефирът, сиренето и изварата. Киселите краставички и маслините също са богати на полезните бактерии, но ако не съдържат натриев бензоат.
Смята се, че хлябът от бяло брашно само затруднява храносмилането, но когато е приготвен от квас, той се превръща в истински балсам за стомаха.
Пробиотиците могат да бъдат набавени и под формата на хранителни добавки. Те се намират под няколко форми, най-добрата от които са капсулите. Те се разтворят на точно определено място и имат най-силно действие.
Друг вид добавки са изсушените пудри, които се разтварят във вода и се приемат на празен стомах. Студената вода има ролята на активатор на полезните бактерии, а пудрата действа още от устата, преди да започне своето преминаване през храносмилателната система.
Най-непрепоръчителната форма са добавки под формата на течности, защото са годни кратко време след производството им и имат малък полезен ефект.
Говорейки за пробиотици няма как да не споменем за веществата, които ги ги поддържат – пребиотиците. Най-голямо количество от тях може да се набави чрез консумацията на банани, мед, червено вино, артишок, бобови растения, плодове и пълнозърнести храни.
Дефицит на пробиотици
Основните симптоми при недостиг на пробиотици в тялото се изразяват в храносмилателни проблеми - нарушено храносмилане, запек, диария, газове, гадене, болки в стомаха. Възможно е дефицитът на тези бактерии да отключи непоносимост към лактоза или други храни, инфекции на пикочните пътища или гъбични инфекции.
Каква е разликата между пробиотици и пребиотици?
Пробиотиците и пребиотиците са две доста големи теми по отношение на храненето, особено в днешно време. Ето защо е добре да знаете разликата между тях и как всеки от тях ви помага.
Въпреки че думите пробиотик и пребиотик изглеждат сходни, двете играят различни роли по отношение на вашето здраве. Пробиотиците са полезни бактерии, докато пребиотиците са храната за тези бактерии.
