Захарта, която се намира само на една ръка разстояние в супермаркета, всъщност е извървяла доста дълъг път, докато стигне дотам.
Захарите в първичен и необработен вид се съдържат в тъканите на повечето растения, но само в две растения тяхната концентрация е достатъчно висока, за ефективното извличане на захар. Това са захарната тръстика и захарното цвекло.
Захарната тръстика е позната на човечеството от Древността. Тя е била добре известна на обитателите на тропичните области на Далечния Изток, но истинското ѝ масово проиводство започва през XVIII век в Америка. Дотогава захарта в чист вид е била използвана само от богатите, а останалите са използвали като подсладител основно пчелен мед.
Захарното цвекло е по-разпространено от захарната тръстика, защото може да се развъжда и при доста по-хладен климат. Неговото масово отглеждане за производството на захар започва около XIX век, когато е разработена и технологията за обработката му.
Бялата кристална захар и кафявата захар се добиват от захарно цвекло и захарна тръстика, но по различни технологии. Технологията за добив на кафява захар е доста по-различна и скъпа от технологията за добив на бяла захар, което обуславя и по-високата цена на кафявата захар. Меласата е остатъчен продукт от производството на захар.
