Един от най-любимите ни есенни аромати е този на печени кестени. С настъпването на есента по пазарите се пълни с лъскави твърди кестени, които намират широко приложение в кулинарията. Това са така наречените ядливи кестени Castanea, които са невероятно вкусно печени, варени или като основна съставка в сосове и сладкиши.
Но често те могат да бъдат объркани с плодовете на друго растение, което вирее на нашите географски ширини и външно много прилича на тях - Aesculus hippocastanum или т.нар. Конски кестен.
За разлика от ядливия си двойник конският кестен е отровен и не може да се използва в кулинарията, но намира широко приложение в медицината и фармацията.
Тук е моментът да уточним, че въпреки голямата външна прилика на ядките и общото им наименование - кестени, всъщност ядливият и дивият кестен въобще не принадлежат към едно и също семейство. Ядливият кестен е част от семейството на бука, докато отровният му събрат не.
У нас ядливи кестени се срещат в район на Пирин, Западна Стара планина и край Петрич и Берковица. Конските кестени обаче са сред най-разпространените паркови дървета.
И двата вида имат плодове, покрити с бодлива чашка, в който се съдържа самата ядка. Но докато при сладкият ядлив кестен чашката достига диаметър 5-11 см и съдържа 2-7 броя ядки, то при дивият му двойник, тя достига едва 2-5 см и съдържа 1-2 броя ядки.
Ядките на двете дървета също имат сходен външен вид, но по правило ядливите кестени са по-малки от дивите си събратя, не толкова лъскави и доста по-меки от тях на пипане.
Ядките на отровния конски кестен се отличават с характерна лъскавина, относителна твърдост и специфичен аромат, когато се раздробят.
