Зърнастец /Frangula alnus Mill/ представлява храст или дърво с височина до 6 метра и лъскава сиво-кафява кора. По-старите клони имат по-тъмна кора. Листата са елипсовидни, целокрайни, а към върха са заострени и блестящи.
Цветовете на зърнастец са дребни и бледозелени, разположени в пазвите на листата. Плодовете са костилковидни, в началото зелени, след което придобиват червен цвят, а когато са напълно узрели стават черни. Зърнастецът цъфти през месеците май-август, а плодовете узряват юли-октомври.
Зърнастецът дълго време е използван от индианците като естествено слабително средство. Въпреки това той отново става известен с това качество едва през 1877 година. Зърнастецът първоначално е разпространен предимно в Америка.
Състав на зърнастец
Прясната кора на зърнастец съдържа редуцирани производни на антраиола и антрона, които предизвикват гадене и повръщане чрез дразнене на стомашната лигавица. След изсушаване и отлежаване обаче, те претърпяват редица промени.
Изсушената кора съдържа до 7% от мономерния гликозид глюкофранулин, който е главна действаща съставка на кората; гликозида франгулин и малки количества хризофанол, рамноцерин, рамнол и горчиви вещества.
Освен всички тези съединения зърнастец съдържа органични киселини, етерично масло и около 10% дъбилни вещества. Плодовете на зърнастеца съдържат органични киселини, пектин, багрила, горчиви вещества, франгулова киселина, смоли, минерални соли и др.
Събиране и съхранение на зърнастец
Зърнастецът расте в широколистните и иглолистните гори и храсталаци, край реки и потоци. Среща се до 1700 м надморска височина. Кората на зърнастеца се събира рано през пролетта /март-април/ преди появяването на листата.
Върху стъблата и клоните се правят пръстеновидни нарези с остър нож на 30 см разстояние един от друг. След това се прави надлъжен разрез и кората се отделя във вид на тръбичка. С лечебни цели се използва само кора, която е отлежала една година или е изсушена за 1 час при 100 градуса.
Изсушената кора отвън е белезникаво-кафява. Няма миризма, но има горчив и стипчив вкус. Плодовете на зърнастеца се берат при пълното им узряване и се сушат в проветриви помещения или на слънце.
Не бива да се събира планински зърнастец, защото той съдържа много малко активни вещества. При загряване на кората му с вода се наблюдава керемидено-оранжево оцветяване, докато при зърнастеца се вижда вишнено-червено оцветяване.
Ползи от зърнастец
Билката притежава много добро слабително, очистително и жлъчегонно действие. Слабителното действие се дължи на антрагликозидите в нея. Те се хидролизират в дебелото черво от чревните бактерии и ензимите, секретирани от лигавицата на червото.
Зърнастецът засилва перисталтиката на дебелото черво, без да дразни лигавиците на тънките черва, затова кората на зърнастеца се приема за нежно слабително средство. Зърнастецът има най-добър ефект при атоничния хроничен запек.
Днес голяма част от слабителните медикаменти съдържат зърнастец в състава си. Той е подходящ за прием след ректални или анални операции, предотвратява болката и напрежението, свързани с появата на хемороиди и анални фисури.
В сравнение с други слабителни средства /особено химически/ се счита за най-безопасен, защото при него не се наблюдава привикване.
Корите се използват за отвара, която се прави от 1-3 супени лъжици сдробени кори и вода в съотношение 1:10. Пие се по една чаша, три пъти дневно преди хранене.
Вреди от зърнастец
Слабителното действие на зърнастец отслабва при продължителната му употреба. Едновременно с това се наблюдават токсични прояви – мускулна слабост, диария, обезводняване на организма, безсилие.
Възможно е да предизвика аборт, затова не бива да се употребява от бременни жени. Зърнастецът не се препоръчва и при кърмене.
