Лупина /Lupinus sp./ представлява голям род, който включва в себе си повече от 300 вида многогодишни растения, повечето от които са диворастящи.
Лупина принадлежи към семейство Бобови, а родината на рода вероятно е Средиземноморието. Култивира се в Европа, Африка, САЩ и Австралия, като последната се явява водещ световен производител на растението.
Лупината се е използва повече от 4000 години за фураж на животни, но и като зелена тор, защото има способност да подобрява почвата, на която расте. От 19 век насам лупината се използва като декоративно растение и като храна за хора.
Лупината достига височина до 2 метра, а листата са характерно сиви. Цветовете ѝ приличат на тези на граха и са оцветени в лилаво, жълто, розово, бяло и оранжево. Плодът на растението е шушулка, която има няколко семенца. Тези семена са подобни на бобчета и са много богати на мазнини и протеини.
Състав на лупина

В семената на лупина се съдържат голямо количество алкалоиди, сред които лупанин, анагирин, спартеин. В растението има между 32-38% белтъчини и голямо количество аминокиселини.
Отглеждане на лупина
Лупината може да се размножи чрез семена и разделяне на туфите, но вторият начин е по-несигурен. Най-добре е да се използват семена за размножаване на лупината.
Семената на лупината могат да засеят през пролетта, но есенното засяване дава по-добри резултати. За целта трябва да се избере ден, в който температурата на въздуха надвишава 15 градуса.
Семената се засяват на разстояние 30 см едно от друго. Избира се сенчесто или полусенчесто място, което е защитено от вятъра. Семената на лупината имат твърда обвивка и поникват доста бавно, затова се изисква търпение.
Лупината не се нуждае от специално подхранване, но трябва да се пази от плевели и гъбички по корените, които могат да предизвикат загниване. Лупината харесва по-умерени температура и песъчливи почви.
За да се съхрани декоративността на растението и да се удължи животът му, трябва да се подрязва, за да се развият страничните му корени. Растенията, които са над 4 години се подменят, защото цъфтежът им рязко намалява.
Готвене на лупина

На първо място, трябва да се знае, че бобчетата на лупина се изваряват няколко пъти и водата се сменя, докато горчилката изчезне. В някои места на България наричат лупината боб-леща, защото може да се готви и като двете.
Брашното от лупина има много добра емулгираща способност. Поради тази причина то спокойно може да замести яйцето в приготвянето на сладкиши и сосове.
Ползи от лупина
След дълги години на проучвания синята лупина се превръща в източник на важни белтъчни в хранителната индустрия и дори може да измести соята от част от пазарите, твърдят немски експерти. Твърди се, че с това растение може да заместят животинските мазнини като мляко, месо, яйца, масло.

Бялата лупина също има много високи хранителни свойства. Според някои изследвания семената на бялата лупина са полезни в превенцията на сърдечно-съдови заболявания.
Екстрактът от семена на бяла лупина в комбинация с масло от слънчогледови масла стимулира синтеза на колаген. Достатъчното количество колаген в тялото е най-важната предпоставка за наличие на еластична, млада и гладка кожа.
Употребата на кремове, които съдържат бяла лупина, помага за стягането на лицевия контур и видимото подмладяване на кожата.
Вреди от лупина
Лупината може да предизвика признаци на отравяне, които се изразяват в замайване и некоординирани движения. Това се дължи на високото количество алкалоиди, които могат да предизвикат отравяне при тревопасните животни и хората. При дребните тревопасни като кози и овце може да се стигне и до смърт.
При хората отравянето може да получи при консумация на семена от лупина, които не са термично обработени според указанията – неколкократното изваряване на семената със смяна на водата, докато се премахне горчивината.