Поветица /Convolvulus/ е род цъфтящи растение от семейство Поветицови, включващ над 200 вида едногодишни и многогодишни, пълзящи или храстови растения, достигащи до 3 м височина. Листата на повечето видове са спираловидно разположени, а цветовете имат формата на тромпет, обагрен предимно в бяло, розово, синьо, лилаво или жълто.
Някои видове са проблемни плевели, които могат да задушат други по – ценни растения, но в същото време се отглеждат и като декоративни цветя заради наситените си цветове. Други видове са официално застрашени от изчезване.
За радост или не у нас се среща полската поветица /Convolvulus arvensis/. Тя, не само че не е застрашена от изчезване, а дори е упорит плевел, от който всеки градинар се опитва да се отърве.
Полската поветица преставлява многогодишно тревисто растение от семейство Поветицови. Стеблото на растението е пълзящо или увивно, достигащо до 1 м дължина. Листата на полската поветица са последователни, в основата копиевидни или стреловидни, продълговато яйцевидни до ланцетни или линейни.
Цветовете са по 1-3 в пазвите на листата на дълги дръжки. Венчето е фуниевидно, бяло или розово с 5 надлъжни тъмни ивици. Плодът на растението е кълбеста разпуклива кутийка. Полската поветица цъфти от април до октомври.
Полската поветица се среща предимно в Европа и Азия. У нас растението е разпространено по тревисти, каменисти и храсталачни места. Поветицата е често срещан плевел в нивите, бурен край пътища, дворове, градини, изкопи, в низините и планините, докъм 1000 м надморска височина.
Видове поветица
Друг известен представител на рода е трицветна поветица /Convolvulus tricolor/, която произхожда от Южна Европа и Северна Африка. Отличава се с трицветните си цветове. При хубаво време през лятото те се отварят между 7 и 8 часа и се затварят между 17 и 18 часа. При чистия вид цветната фуния е виолетова по края, преминава в бял венец, в центъра на който се откроява сярно-жълта звезда.
Трицветната поветица има множество сортове в розово, различни сини тонове и виолетово. Обичайно се предлага така наречената прекрасна кръстоска. Тази поветицата е едногодишно растение. Първоначално расте ниско, след което се изправя до 20-40см височина. Стъблата са покрити с власинки, листата неправилни, ланцетовидно-яйцевидно закръглени.
Този вид е изключително подходящ за висящи саксии и сандъчета. Много сполучливо може да се съчетае с други цветя със същите багри като на фунията, например жълта калцеолария, бели петунии, виолетови върбинки.
Състав на поветица
Дрогата от полска поветица съдържа около 5% гликозидни смоли (гликоретини), наречени конволвулини, танини, лавонриди и др.
Отглеждане на поветица
Полската поветицата (Сonvolvulus arvensis) се отнасят към групата на многогодишните кореновоиздънкови плевели. Тя притежава извънредно голяма способност за вегетативно размножаване, но се размножава и със семена. Семената покълнват в сравнително дълъг период при температура 15-18 градуса. Поветицата образува главен корен, който прониква на дълбочина до 2 м в почвата.
При благоприятни условия може да развие коренова система до 6 м в диаметър и до 9 м дълбочина. До главния корен се образуват странични, хоризонтални корени, които понякога също достигат на дължина до няколко метра. Както по главния корен, така и по страничните коренови разклонения се намират пъпки, от които се развиват издънки. Тези издънки са способни да образуват главен и странични корени, от които се появяват нови издънки и т.н.
Ето така от едно растение се образуват във всички посоки все нови надземни стъбла и корени, разположени в различни по големина петна по площта. Отрязъци от корените над 1 см развиват ново растение. Кореновите издънки се развиват през целия вегетационен период. Поветицата е светлолюбив и азотолюбив вид. Издържа продължителни и силни засушавания. Тя безпроблемно вирее и на по - бедни почви.
Събиране и съхранение на поветица
Поветицата може да се срещне навсякъде у нас като плевел, по всички обработваеми земи, из дворовете и лозята. Използва се надземната част от растението, която се бере по време на цъфтежа в периода от месец май до месец юни. Събраните по време на цъфтенето облистени стръкове на билката /Herba Convolvuli/ се прочистват от случайно попаднали примеси. Същите се сушат при обикновена температура или сушилня до 45 градуса. Изсушеният материал се отличава с горчив вкус.
Ползи от поветицата
Поветицата обаче не е само досаден плевел. Оказва се, че полската поветица има установено слабително, диуретично и епителотонично действие. Слабителното действие на полската поветица, позната още като грамофонче, се дължи на съдържащия се в нея конвулвин, твърдят руски учени след проведени изследвания през седемдесетте години на миналия век.
По информация на друг техен колега, проучвал свойствата на растението, семената и корените от поветицата притежават предимно лаксативно действие и могат да се използват при колит и гастрит, докато листата притежават диуретично действие, а стръковете и сокът, получен от тях - кръвоспиращо. Билката се използва и като епителотонично средство при увреждания на кожата и специално при трудно заздравяващи рани, става ясно от данните на учени, предоставени в началото на шейсетте години.
Установено е също така, че екстрактът от полска поветица притежава изразен хипотензивен ефект, като понижава артериалното кръвно налягане с до 50% от изходното ниво в продължение на 60-120 минути. Приложен в продължение на две седмици той води до нормализиране на артериалното кръвно налягане.
Екстракт от билката забавя и намалява силата на сърдечните съкращения. Върху гладката мускулатура екстрактът притежава атропиноподобно действие. Индивидуалните алкалоиди конволвин и конволамин притежават местно анестезиращо действие, съчетано със силно дразнещо действие върху лигавичните повърхности. От надземната част на поветицата е изолирана и съставка, притежаваща кръвоспиращо действие.
Гликозидите, изолирани от поветицата, притежават бактерицидно действие. В народната медицина извлеци от цялата билка, както и от отделни нейни части се използват като лаксативно и диуретично средство. В някои краища на Русия поветицата се употребява за лечение на хипертонична болест и бронхиална астма, което съответства на експериментално установените данни за действието ѝ.
Народна медицина с поветица
Българската народна медицина препоръчва отвара от полска поветица при хроничен атоничен запек, придружен от болки и колики. Тя се използва още при застойна жълтеница, затруднено уриниране и възпаление на простатната жлеза.
Една част от билката се залива с 5 части 70% спирт и се оставя да престои две седмици. Прецежда се и се пие от течността по 1/2 до 1 чаена лъжичка 2 - 3 пъти дневно като диуретично и слабително средство.
Една чаена лъжичка нарязани ситно стръкове поветица се заливат с една чаша вряща вода и се оставят да изстинат. Получената течност се прецежда и се изпива в продължение на два дни. Същата течност може да се използва и за външна употреба.
При възпаление на пикочния мехур една супена лъжица листа от черен бъз, една супена лъжица троскот и една супена лъжица поветица се заливат с 400 мл вряла вода. Билките киснат два часа. Запарка се прецежда и се приема вместо вода.
Вреди от поветицата
Полската поветица трябва да се прилага като лекарствено средство само под лекарски контрол. При приемане на големи количества от билката могат да се появят оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт, повръщане, диария, увреждания на сърцето, бъбреците, черния дроб и др. Освен това приемът на полска поветица може да причини кръвоизливи и общо неразположение.
