Исопът представлява ароматно многогодишно тревисто растение. У нас най-често се среща в Югозападна България и в Белоградчишко, по високите варовити скали. Популярен е най-вече като билка с ясно изразено противовъзпалително действие. Препоръчва се основно при кашлици и стомашни проблеми.
Освен като билка обаче, исопът е и популярна подправка. В Южна Европа например той е често прибавян към домашни ликьори.
В традиционната кулинария исопът може да замести джинджифила. Използва се и на мястото на индийското орехче, при ароматизирането на различни кремове, пудинги и разни каши.
Листата и цветовете на исопа ухаят сладникаво и имат леко горчив вкус. Най-широка употреба намират пресни, като подправка към различни пастети, супи и кайми. Прибавен към печеното телешко, исопът му придава невероятен пикантен привкус.
Освен пресен, исопът се използва и изсушен. И в двете си форми, но в малки количества, е прекрасна добавка към печено свинско, бобови и картофени супи, рагу, телешки кюфтета, извара, сирене.
Кореспондира добре с други подправки, като риган, майоран, босилек, магданоз и копър. Веднъж добавен в ястието, то не трябва повече да се покрива с капак. Приемът му под формата на подправка прави всяко ястие по-лесно смилаемо.
Коренищата на растението също имат кулинарно приложение. Те имат лек, приятен аромат и слабо парлив вкус. От тях се приготвят сиропи и захаросани късчета, употребявани като бонбони.
От растението се приготвя и чай, използван предимно за лечение. Той бори стомашно-чревните проблеми, най-вече газове и липса на апетит. Върху пикочния мехур растението действа леко спазмолитично и диуретично.
За целта 1 ч.л. сушен нарязан исоп се смесва с ½ ч.л. мащерка и ½ ч.л. жълт кантарион. Сместа се залива с 1 ч.ч. студена вода. Отварата се кипва, оставя се за около 5 минути, след което се прецежда. От нея се пие по 2 чаши дневно - преди закуска и преди лягане.
