Мерлото представлява високо ценен винен сорт грозде, който дава вина с наситен червен цвят. Питиета от него са се отличават още с плътност, балансиран вкус и отбран букет. Родината на Мерлото е Франция. Явява се един от най-отглежданите сортове в областите Сент Емилйон и Померол. Освен във Франция тази култура може да се срещне още в Италия, САЩ, Молдова, Чили, Австралия и др. Макар и по-малко насаждения се срещат и в Мексико, Аржентина, Нова Зеландия, Канада и Китай. Мерло се отглежда и у нас в южния лозарски район.
Сортът Мерло се характеризира със средно големи листа, които са изрязани и петделни. Те са обагрени в тъмнозелено и са покрити с мъх. Гроздът пи този сорт е със средни размери. Зърната са дребни и оцветени в тъмносиньо. Месото е сочно. Покрито е от средно дебела, но пък жилава, ципа.
Мерло е сорт, който зрее сравнително късно. При него гроздоберът обикновено настъпва през последните дни на месец септември. Това е сорт, който се счита за плодовит. За отглеждането на сорта се употребяват стъблени формировки. От една лоза се получават около пет килограма. Културата е чувствителна към мана, но пък сивото гниене често не успява да засегне гроздовете. Иначе сортът понякога не успява да се справи с твърде ниските температури през зимните месеци. Районите с прекалено високи температури също не са подходящи за тази разновидност, тъй като при подобни обстоятелства плодовете узряват по-бързо и качеството не е същото.
История на Мерло
До известна степен корените на този сорт са обвити в мистерии. Съществуват различни догадки за неговия произход. Смята се, че има връзка между него и сортовете Карменер и Каберне Фран. Дали обаче това са просто догадки или сериозни хипотези, които съвременната генетика ще потвърди, предстои да разберем съвсем скоро. Иначе за родина на Мерло се спряга Франция. Според запознати точно във френския район Бордо започва да се пише историята на емблематичния сорт грозде.
Правят се предположения и относно произхода на името на сорта. Преведено от френски наименованието му означава малък кос. Може би името е вдъхновено от приликата между цвета на птичката и гроздовете на лозата. Мерлото бързо успява да излезе от Франция и да се разпространи по света. Оказва се, че насажденията с прословутия сорт надминават 100 000 хектара, като се очаква в бъдеще количеството им да продължава да нараства.
Характеристики на Мерло
Мерлото е с ценно стопанско значение. Младите вина, произведени от този сорт грозде, се характеризират с пивкост. Цветът им е черешов. Някои продукции се доближават до обагрянето на синята слива. Когато обаче виното отлежи, характеристиката му се изменя. Тогава можем да открием виолетови нюанси. Положителното на еликсира от този сорт е, че стареенето го прави още по-приятно за консумация. По подобие на някои от най-прочутите и изискани алкохолни питиета и това може да отлежи повече от десет години. Ароматът на вината, отглеждани в различните части на света, може да се различава. Така например в някои региони се усещат цветни аромати.
Поднасяне на Мерло
Консумацията на Мерло се отразява отпускащо и сгряващо на тялото. Тя може да е истинска радост за сетивата, стига виното да е поднесено по подходящ начин. Все пак не бива да забравяме, че удоволствието от пиенето на вино се крие в това да усетим аромата му и да се насладим на невероятния му вкус.
Обърнете внимание на температурата на поднасяне на виното. Тя може да варира, но все пак температурата на напитката трябва да е между 16 и 20 градуса. Не забравяйте да изберете и подходяща чаша. Спрете се на класическата стъклена чаша за вино, с вместимост от стотина милилитра. Не забравяйте, че не трябва да пълните чашата до горе. Напитката трябва да стига до половината на съда.
Както знаем, хубавото питие върви и с хубаво мезе. Това правило важи с пълна сила и за Мерло. То успешно може да бъде комбинирано с различни специалитети. Сред добавките, които му подхождат най-много, са засищащи и мазни храни. Успешно може да се комбинира с повечето сухи мезета. Блюдата от добре овкусено телешко месо също са идеалното допълнение на гроздовия еликсир. Ако сте сред страните любители на сирена, то ще можете да съчетаете любимо Мерло с още един любим ваш продукт, а именно синьо сирене.
Домашно производство на Мерло
Ако успеете да си набавите грозде от сорт Мерло, можете да направите пивко вино и в домашни условия. За целта първо трябва да почистите материала от гнили зърна, листа и чепки. Някои производители оставят чепките, тъй като така се запазват повече танини. Следва смачкване на материала и поставянето му в съд, като най-добре да използвате бъчва. Размерите на съда не са от значение, но знайте, че гроздето трябва да заема най-много 2/3 от нея. След изливането на материала в бъчвата, се проверява захарността. Тя трябва да е около 24 процента. В случай че е много по-ниска, се налага ползването на захар.
Ако всичко е наред, до два дни имаме ферментация, която трае около седмица. През това време е препоръчително да разбърквате материала. Имайте предвид, че температурата на помещението, където ще тече така очакваният процес, трябва да е около 25 градуса. Друго, на което трябва да се обърне внимание е, че на ден захарността трябва да намалява с около 2 процента.
След това можете да преместите получената течност в друга бъчва, където около 30 дни ще се осъществява така наречената тиха ферментация. При нея кацата трябва да е затворена, а от нея да излиза маркуче. Единият му край трябва да попада в друг съд с вода. След като приключи и този процес, идва ред на претакането. В съда за ферментация остават джибри, а вие вече имате ароматно и пивко вино Мерло.
А със своето домашно вино може да приготвите апетитен винен кебап или винен сос.
