Думата „чесън“ идва от староанглийския "garleac", което означава „копие“. Датиращ от преди 6000 години, той е родом от Централна Азия и отдавна е основна съставка в Средиземноморския регион, както и често използвана подправка в Азия, Африка и Европа.
Египтяните са почитали чесъна и са поставили глинени модели на луковици от чесън в гробницата на Тутанкамон. Чесънът е толкова високо ценен, че дори се използва като валута.
Изненадващо, чесънът не е обичан от "снобите" в Съединените щати до първата четвърт на двадесети век и се среща почти изключително в етнически ястия в кварталите на работническата класа. Но до 1940 г. Америка възприема чесъна и най-накрая признава стойността му не само като дребна подправка, но и като основна съставка в рецептите.
Когато чесънът се използва цял, ароматът преминава в сладък, почти орехов вкус, който няма никаква острота. Този приятен вкус е изненадващо приятно допълнение към десерти, като сладкиши или дори сладолед. Най-силен е ароматът на суровия чесън.
Когато задушавате чесъна, внимавайте да не го загорите. Ароматът става силно горчив и ще трябва да започнете отначало. Ако имате добра преса за чесън дори не е необходимо да се занимавате с неприятната задача да го белите.
Просто го стиснете, а обелките ще останат в самата преса. Правило при готвенето с чесън е, че колкото по-дребно е нарязан, толкова по-силен е ароматът. Финото нарязване или притискане с преса излага повече повърхност на влиянието на въздуха, причинявайки химическа реакция за получаване на истински силен аромат.
Когато купувате избирайте глави чесън, които са твърди на допир, без меки части. Ако забележите тъмни, прахообразни петна под кожата, оставете ги, защото това е индикация за плесен, която в крайна сметка ще развали продукта.
Съхранявайте неочистените глави чесън в отворен контейнер на хладно и сухо място, далеч от други храни. Да не се съхранява в хладилник или да се замразява. Правилно съхраняваният чесън може да издържи до три месеца.
