В древна Гърция се консумирали много храни и напитки като сирене и чесън, добавени към виното, но успоредно с това е било съвсем нормално хапването на храни, които се считат за афродизиаци. Ако някой спомене луковици, първото нещо, което ни идва на ум, вероятно не е афродизиак. И все пак те били високо ценени за техния известен положителен ефект върху либидото.
Какво е афродизиак?
Афродизиак се определя като нещо, което предизвиква или усилва сексуалното желание. Името произлиза от Афродита, гръцката богиня на любовта и красотата. От древни времена има храни, за които се смята, че увеличават сексуалната сила и желание, а историците ни казват, че древните гърци не са били имунизирани срещу обещанията за подобрена работа и издръжливост и повишено удоволствие. Хипократ, бащата на медицината, е препоръчвал леща, за да запази мъжа добре в напреднала възраст, практика, последвана от гръцкия философ Аристотел, който я е приготвял с шафран. Плутарх предложил бобена супа като начин за увеличаване на либидото, а други смятали, че артишокът не е само афродизиак, но също така осигурява раждането на синове.
Тук ще споменем някои от древните гръцки "открития" за постигане на мъжественост (тъй като най-ранните препратки към афродизиаците са за мъжете):
Ядливи луковици
Древните гърци вярвали, че някои горчиви ядливи луковици стимулирали страстта. Те се готвят по различни начини и се консумират с афродизиак салати, съдържащи мед и сусам - две други храни, считани за бустери за либидо. Може би древната рецепта е подобна на тази рецепта за мариновани луковици, която се приготвя и днес.
Чесън
От най-древните времена се смятало, че чесънът притежава магически и терапевтични свойства и също се счита за афродизиак. По времето на Омир гърците ядяли чесън ежедневно - с хляб, като подправка, или добавян към салати.
Праз
Древните гърци смятали праза за афродизиак, вероятно заради фалическата му форма (той също е използван като диуретик и слабително средство).
Гъби
Трюфелите се считат за изключителни афродизиаци. Те били много скъпи, точно както и днес.
Мента
Аристотел съветвал Александър Велики да не раздава на войниците си чай от мента по време на война, за да не се разсейват.
