Сочни, месести, червени, жълти, сипкави, зелени, горчиви, малки и големи, сладки… Ябълките съществуват в над 7000 сорта по целия свят. Те са един от най-универсалните плодове, а вкусът им подсладява или освежава едни от най-вкусните десерти на земята. В пайове, щрудели, баници, печени или сурови, те доставят истинска наслада.
Около тях винаги има много истории, свързани с интересни рецепти, случки или хора. Една от тях е историята за австралийката Мария Ан Смит и един от популярните сортове ябълки “Грени Смит”. Сещате ли се, това са онези светлозелени сладко-кисели сочни ябълки, които след разрязване не потъмняват?
През 1868 година, връщайки се от пазара в Сидни, Мария Ан Смит хвърля няколко ябълкови семки в компоста си. Мария Ан е възрастна жена, тя е британка по рождение и много изкушена в овощарството и селекцията на сортовете. Не след дълго на мястото на хвърлените семки пониква младо растение, за което тя започва да се грижи. Когато най-после малкото дръвче дава плодове, техният мек и сочен вкус, въпреки зелената кора, веднага се харесва на всички, които имали случай да опитат. Така се появява сортът Грени Смит (Баба Смит), който не след дълго се превръща в световна знаменитост.
Родена в Писмарш, в английското графство Съсекс, през 1799 година, Мария Ан Смит емигрира в Нов Южен Уелс, Австралия, през 1838 година. Мъжът й Томас й намира работа близо до Райд, днешно предградие на Сидни, в известен в отглеждането на плодове район.
Семейството купува парцел от около десетина хектара, върху който ще отглеждат плодове, които да продават на пазара в Сидни, където и пайовете на Мария Ан се радвали на голям успех.
По това време ябълковите дървета били все още рядкост в Австралия. Капитан на име Артър Филип, първият губернатор на Южен Уелс, твърди, че бил засадил едни от първите ябълки в Порт Джаксън, старото име на Сидни, през 1788 година. Говори се, че капитан Уилям Блай, който е офицер от Британския морски флот, е пренесъл ябълката в Тасмания още същата година, когато спрял кораба си, прочутият Баунти, в Adventure Bay. Ботаникът на кораба, д-р Нелсън, посадил там разсад от ябълки и няколко семки и не след дълго дръвчетата поникнали. Така Тасмания се превръща в Острова на ябълките, и днес там отглеждането им е традиция.
“Грени Смит”, смятана за кръстоска между австралийската ябълка и дива ябълка (което обяснява нейната лъскава кора и способността й да се запазва дълго време), става бързо популярна, най-напред под името “половин Смит”.
Отглеждането й се разпространява в Австралия и отвъд нея благодарение на качеството й да бъде транспортирана на дълги разстояния без да променя вкуса си. През 1975 година този бляскавозелен плод представлява повече от 40% от ябълковите култури в Австралия.
Днес тя вирее на топло, а с фината си кора и лесно отглеждане бързо се превръща в синоним на ябълка в целия свят. Всеки октомври Фестивалът Грени Смит привлича повече от 80 000 души в Ийстуд, кварталът, където е живяла Мария Ан Смит в Райд.
Грени Смит завладява и сърцето и въображението и на артисти и музиканти. През 1966 година художникът Рене Магрит, за когото този плод се превръща в своеобразна муза, рисува една Грени Смит, хрупкава и зелена, и под нея написва “Довиждане” - индиректно препращане към Райската градина. Певецът Пол Макартни купава тази картина година по-късно от търговеца на изкуства Робърт Фрейзър.
Музикантът от “Бийтъс” разказва: “Един ден той донесе тази картина у нас. Беше написано просто “Довиждане” под тази прекрасна зелена ябълка. Тази голяма зелена ябълка, която притежавам днес, послужи за вдъхновение на логото ни”. Новата компания на Бийтълс, наречена Apple Corps, току-що се е родила. Върху албумите на групата също стояла снимката на една Грени Смит. По-късно музикантите водят битка с гиганта Apple за правата над логото, която в крайна сметка губят.
Хрупкава, с лек кисел вкус при първата хапка, но сочна и мека след това, Грени Смит е чудесна за ядене. И това не е всичко, нейната устойчивост на готвене и нейният балансиран, едновременно мек и остър вкус, се комбинират идеално с много десерти, най-вече с прочутите ябълкови пайове. А тях, Баба Смит със сигурност би одобрила.
