Кетчупът - бутилката със сос, който прави всичко по-вкусно

Кетчуп

Той е като солта и пиперът, като виното и хляба и като всичко, без което вкусът на някои храни просто не може. Със сигурност не бихте искали дори да си представите какво ще е хотдогът без него. Нито пък хамбургерът, пицата, пържените картофки и всички други апетитни храни, които разчитат на него.

Кетчупът, тази велика подправка, е роден много, много отдавна и е преминал през драматични събития, за да достигне до едни от най-обичаните храни днес.

Известният сос се е появил преди много години най-напред в Азия. Английски моряци са го отнесли от Далечния изток в края на 17 век. Наричан тогава ké-tsiap, той бил направен от рибна саламура и бил много пикантен. Този вкус се оказал прекалено силен за западняците, които бързо добавили към него гъби, а после домати и захар.

Хотдог с кетчуп

Една американска книга с рецепти, публикувана през 1801 година, споменава за първи път на страниците си доматен кетчуп, изработен от Санди Адисън. И други подобни рецепти се появяват през 1812 година и 1824 година. Победната история на кетчупа обаче започва няколко години по-късно. През 1837 година човек на име Йонас Йеркс произвежда, а после и разпространява в целите Съединените щати своя сос кетчуп. По това време кетчупът е продаван в кегове, за да се скрият дефектите на неговата текстура.

През 1869 година американците Хенри Хайнц и Кларънс Нобъл, бивши производители на тухли, се хвърлят в търговията със сос Рейфор (сос от хрян). Той се продавал в прозрачни бутилки, за да се покаже качеството на продукта. През 1876 година Хайнц решава да експериментира и предлага на пазара свой Доматен кетчуп, последната дума на идеалното качество. Сосът е съставен от домати, захар, оцет и подправки. Само 10 години по-късно Хайнц вече е в Англия със семейството си, за да демонстрира продуктите си в лондонския бутик Fortnum & Mason. Кетчупът, какъвто го познаваме днес, току-що е преминал Атлантика.

Кетчуп Хайнц

През 1892 година Хайнц вижда реклама на продавач на обувки, който гордо представя своите 21 модела. Тогава той преброява своите продукти, и на 57-ия, решава да сложи слогана 57 вида върху бутилките си с кетчуп. След по-малко от век американската фирма достига оборот от 1 млрд. долара, които увеличава на 11 милиарда в началото на 2000 година.

Казват, че американските съюзнически войски са внесли кетчупа във Франция, а после и в останалата част на Европа, след пристигането им по време на Втората световна война през 1944 година.

Бързо този малък сос се превръща в незаменима съставка за приготвяне на хамбургери или за да се овкусят няколко пържени картофки. Днес той се продава в 650 милиона бутилки в целия свят всяка година. Наричат го още доматен сос, червен сос или още Томи сос. Намира се също и зелен кетчуп, лилав или многоцветен. 97% от американците доверяват, че имат кетчуп в хладилника си.

Бутилка кетчуп

Всъщност заради високото съдържание на захар в него, кетчупът е много калоричен, но много по-малко мазен в сравнение с майонезата например. Той не изисква консерванти (с оцета си), нито оцветител (с доматите си), нито естествен ароматизатор.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати