Тя е един от най-вкусните десерти на света и присъства в менюто на почти всеки ресторант. Добрата новина е, че според специалистите консумацията на сладолед губи сезонния си характер и не би трябвало да изненадате никой, ако ви се прииска мелба и в най-големия студ.
Знаете, че тя ще ви се отблагодари със сладост - хем нежна, хем толкова силна, че ще накара небцето да изтръпне от вкус.
А знаете ли, че създателят на мелбата е един от най-големите кулинари от края на 19 и началото на 20 век? И че перфектният десерт е наречен така на името на Нели Мелба, известна по това време австралийска оперна певица?
И преди сладкото си откритие Огюст Ескофие (1846-1935) е определян като цар на готвачите и готвач на царете. Той е смятан и за бащата на модерната кухня, по-малко натежала от сосове и преоткриваща вкуса на оригиналните продукти. В кухните на Риц в Париж и на Grand Hôtel в Монако той предлагал първите менюта на фиксирани цени. Ескофие е и един от първите автори на кулинарни съвети, а неговите книги са изучавани и днес от големите шефове в кухнята.
Историята на мелбата започва през 1894 година, когато той работел в хотел Савой. Там често отсядала голямата австралийска оперна певица Нели Мелба (сценичното ѝ име идвало от родния ѝ град Мелбърн) по време на гастролите си в Лондон. Знаейки за Ескофие и уважавайки личността му, един ден тя му изпратила покана за операта Лоенгрин, в която участвала.
В знак на благодарност Ескофиер решил да създаде рецепта в нейна чест. Вдъхновен от лебеда, който се появява в първия акт на операта, той сервирал праскови върху легло от ванилов сладолед и пюре от малини. След това ги поставил в сребърен съд, инкрустиран между крилата на лебед, вдълбан в леден блок и покрит във воал от захар! И така посрещнал оперната звезда на масата.
Разбира се, малко е да се каже, че всички били очаровани, а вестниците отразили творбата като истинска знаменитост.
Както стана ясно и в началото една от големите заслуги на Ескофие в кулинарията е изчезването на всичко излишно в полза на простия вкус на храната. Затова и неговите първи мелби са били с праскови, потопени във ванилов сироп, малиново пюре и ванилов сладолед. Това е било всичко. Нямало е бадеми, бишкоти и кремове.
Разбира се, не е забранено да се опитва мелба и с други плодове. Крушите например пасват перфектно на тази рецепта.
А ето и спомените на самия Ескофие за раждането на мелбата:
Госпожа Нели Мелба, голяма австралийска оперна певица, пееше в Ковънт Гардън в Лондон с Ян де Решке през 1894 година. Тя беше отседнала в Хотел Савой, близо до Ковънт Гардън, по времето, в което ръководех кухнята на това важно място. Една вечер, когато представяха Лоенгрин, госпожа Мелба ми предложи два билета. Известно е, че в тази опера се появява лебед. Мадам Мелба даваше на следващия ден малък прием за свои близки, сред които и графът на Орлеан. И за да ѝ покажа, че ми беше много приятно да се възползвам от билетите, които тя щедро ми подари, аз вдълбах в един леден блок прекрасен лебед и между двете му крила сложих сребърна чаша. Покрих дъното ѝ с ванилов сладолед и върху него поставих праскови - светли и нежни, потопени за няколко минути във ванилов сироп и охладени след това. Пюре от пресни малини покриваше изцяло прасковите. Един лек воал от захар застилаше всичко.
Но едва през 1899 година, при откриването на хотел Карлтън в Лондон, мелбата доби своята популярност. Днес тя е най-лесният за приготвяне десерт: достатъчно е да покриете дъното на една кристална купа с ванилов сладолед, да поставите отгоре праскови с бяла плът, накиснати за няколко минути в много лек ванилов сироп и обелени. След това скрийте прасковите под малиново пюре и добавете захар.
Огюст Ескофие
