Тя е царицата на пастите! Ароматна, апетитна, сочна, лазанята никога не остава незабелязана. С мириса на кайма, смесен с вкуса на току-що запечено пшенично тесто! И настърган запечен пармезан...
Ще се закълнете, че това почти митично ястие, е произведение на италианското кулинарно изкуство, нали? Но това не е съвсем така.
Лазанята е родена много много отдавна, някъде в периода на античността. Преди да стане ястието, което познаваме днес, базирано на меса и италиански сирена, гръцкият и римският народ приготвяли lagana. Така те наричали един тънък лист тесто, сварено на пара, в което слагали плънка. Тя била съставена от месо - каквото има подръка, например пилешко, свинско или риба. Смесвали го с яйца и с други подправки, непознати днес. Накрая всичко се поливало с рибна саламура и се печало като пай.
Названието лазаня се появява по време на Средновековието под влиянието на арабите, които приготвяли своя рецепта на ястие, наречено lauzina. То представлявало тънки тестени кори, пълнени с натрошени бадеми, които първо били десерт, но в последствие започнали да се приготвят и със сирена, подобни на моцарелата.
Макар и далеч от сегашната лазаня, това ястие е било съставено от няколко слоя, разделени от плънка, и е послужило за вдъхновение на днешните рецепти, така ценени от италианците и приготвени най-вече със сос Болонезе.
В наши дни най-обикновената лазаня се приготвя най-вече от кайма и различни видове сирена. Разбира се, съществуват много разновидности като вегетарианска лазаня или лазаня с горгонзола и спанак. Въпреки множеството забележителни вариации на любимото ястие все пак домашната лазаня остава една от най-популярните и най-лесните за приготвяне.
Каквото и да е допълнението на рецептите, тя се прави на базата на сухи или пресни тестени листа с доматен сос и сос Бешамел, в намазана с масло или зехтин тава, които позволяват на ястието да се изпече перфектно, без да изсъхва. В рецептата за лазаня Болонезе тестото никога не се вари.
Не е така с малките зеленчуци, ако решите да ги включите. Те трябва задължително да се варят на тих огън. За лазаня Болонезе изберете прясно говеждо месо, за предпочитане да не е замразено. Може да разнообразите ястието с ангешко например, което също трябва да смляно от хубаво парче. Сосът трябва да е достатъчно плътен, за да може да служи и за свързване на отделните елементи на ястието. Ако стане пък прекалено плътен, би могъл да се разреди с мляко.
Сервирайте със салата, маслини или орехи и няколко листа босилек!
