Леки, меки и неустоимо сладки с пълнежа си от ванилов крем и шоколадова глазура. Това са еклерите - светкавиците на френската кухня, добили вкусна слава по цялата Земя.
Те са сред любимите десерти на французите, които изяждат по около 200 милиона от тях на година! И далеч не са единствените. Еклерите са превзели света с различни пълнежи и глазури, вкусове и външен вид, а всеки уважаващ себе си любител на кулинарията ги е майсторил поне един път вкъщи.
Еклерът е мълния, буквално. Или поне това означава името му - éclair в превод от френски означава светкавица. Дали името е дошло заради удрящия като гръм вкус или поради някаква друга причина, никой не се наема да каже, дори и във Франция. Със сигурност еклерите нямат нито формата на светкавица, нито електрическия цвят на мълниите. И все пак, историята има своята версия за името. И тя дори не е само една.
Първата ни връща в 19 век, когато сладкишите преливат по витрините на сладкарите. А един от тях събира погледите и е на особена почит.
Това е “малката дукеса” или “хлябът на дукесата”. Той е бил направен от специално парено тесто, покрит с фини бадеми, и бил толкова вкусен, че се ядял много бързо. Толкова бързо, че започнали да казват, че се изяжда мълниеносно - en un éclair (ан ън еклер). Изразът, потвърден от изследователите, датира от 1864 година. А “малката дукеса” всъщност е бабата на прекрасния днешен еклер.
Втората версия за произхода на името идва от прочутите кухни на Антонен Карем, известен като царския сладкар, на когото светът дължи профитеролите.
Вдъхновен от “дукесата” и от простотата на нейната рецепта, той решава да ѝ даде нов живот, пълнейки нейното парено тесто с шоколад или кафе. А също - покривайки със захарна глазура нейната повърхност. Според легендата, новият сладкиш бил толкова харесван, че започнал да се продава мълниеносно - en «un éclair» (ан ън еклер). Оттам и името му.
Повечето изследователи на френската кухня впрочем смятат, че именно Карем е човекът, който с право може да претендира, че е създателят на еклера.
Сред версиите за името на вкусния сладкиш има и една, свързана с външния му вид. Някои от изследователите смятат, че той е добил наименованието си от това, че е токова блестящ, че напомнял светлината на светкавица.
По света сладкишът е запазил оригиналното си име. Заедно с разпространението му в различните краища на света еклерът излиза и от пределите на традиционната си рецепта. Освен познатите еклери с шоколад, с ванилия или с кафе вече могат да се опитат и такива с бял шоколад, с вкус на чай, еклери с трюфел и така нататък, и така нататък… Сладкарското творчество няма граници.
А един хубав еклер се поглъща винаги мълниеносно!
