Усещаме миризмата на храната и с езика си?

усещане на храната с езика

Резултатите от ново изследване показват, че освен с мозъка, вкусът и обонянието ни са свързани и с повърхността на езика.

Отдавна учените са стигнали до извода, че хората възприемаме вкусовете чрез мозъците си. Всъщност, когато погълнем или видим дадена храна, езиците и носовете ни разпознават вкуса й и изпращат сигнали до мозъците ни. Тези сигнали се обработват и от тях се извлича информация, която ни показва какво ядем.

Наскоро, в ново изследване, проведено във Филаделфия, учените стигнаха до извода, че е възможно вкусът и мирисът да се обработват първо от езика.

Идеята за проучването е на 12-годишния син на водещия на екипа – д-р Мехмет Озденер, клетъчен биолог към центъра за химично изследване на сетивата „Монел“ във Филаделфия.

Малкото момче попитало баща си, д-р Озденер, дали змиите изплезват езика си толкова надалеч, защото искат да подушат обстановката около себе си.

Всъщност детето е право. Змиите в действителност използват езика си, за да долавят миризми. Чрез него те улавят молекулите им и ги изпращат към т.н. Якобсонов орган – специален орган, който е разположен в небцето им. Този орган се среща при земноводни, бозайници и някои влечуги. Той е допълнителен периферен сдвоен обонятелен орган. Якобсоновият орган позволява на змиите да надушват миризмите и чрез езика си, а не само чрез носа си.

Що се отнася до хората, вкусът и обонянието са отделни сетивни системи, информацията от които се комбинира и обработва в мозъка.

подушване на храната с езика

„Не казвам, че ако си отворите устата, ще подушите нещо. Нашето проучване би помогнало да разясним как молекулите на миризмите моделират вкусовите ни възприятия. Това може да допринесе за създаването на базирани на миризми вкусови определители, които да помогнат в борбата с прекомерната употреба на сол, захар и мазнини, свързани със заболявания като затлъстяване и диабет“, смята д-р Озденер.

За изследването си екипът използва човешки вкусови клетки, които са отгледани в изкуствени лабораторни условия. Подобно на естествените и те съдържат специални молекули, които са разположени в обонятелните клетки в ноздрите ни и разпознават миризмите.

Учените използвали известният научен метод „калциево разпознаване“, с който тествали по какъв начин отгледаните клетки реагирали на различни миризми. Те установили, че когато са изложени на миризми, реагират като обонятелни.

Екипът е първият, който показва по какъв начин човешките вкусови клетки могат да възприемат миризми. А това означава, че е възможно обонятелните и вкусовите рецептори, разположени по езика, да си сътрудничат при улавянето на миризми.

Изводът от изследването бива потвърден и от последвалите го тестове на учените от център „Монел“.

„Присъствието на обонятелните и вкусови рецептори в една и съща клетка ни дава възможност да изследваме връзката между обонянието и вкуса още в устата“, отбелязва авторът на проучването.

Изследователите споделят, че са едва в началния стадий на проучването си. Смятат да изследват дали обонятелните рецептори са разположени във всички вкусови клетки или само в определена част от тях и какво влияние оказват миризмите върху вкуса, който е възприет от вкусовите рецептори.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати