Хубавите дни отново са тук. Слънцето топли, цветята радват, дърветата пръскат зелената свежест на света. Сега е моментът да извадим покривките и кошниците за обяд на тревата.
Честа практика и днес, пикникът е почти толкова стар, колкото и човечеството. Още в Античността хората са упражнявали изкуството да хапват на тревата. Храненето навън и в движение е било свързано със селския начин на живот. Още Вергилий описва яденето на овчарите в своите Буколики. Пастирите хапвали малки неща, обградени от стадата си.
Етимологията на думата пикник идва впрочем от френската piquer (в смисъла на кълва) и от niques (термин от 13 век, който означавал нещо с малка стойност)
През Средновековието хората често ядяли на открито и без маса - селяните по нивите, но и аристократите по време на лов или когато пътешествали. По това време и чак до 18 век масата е била преместваем елемент от бита. Да сложиш масата означавало в буквалния смисъл на израза да поставиш, инсталираш маса. Хората слагали една дъска върху по-високи приспособления, приличащи на своеобразни естакади - в стаята или където се намирали. Трапезариите, каквито ги познаваме, още не съществували.
Но от 17 век практиката да се обядва върху тревата става масова. И както много от обичаите на изкуството на храненето, аристокрацията е тази, която я популяризира. Пикникът става ядене, в което всеки дава своя принос.
Завръщането към природата, за което призовава Жан-Жак Русо през 18 век, се прегръща от благородниците и те започват все повече да обядват на тревата.
През 19 век са златните години на пикника. Пикниците дават възможност на републиканците и на революционерите във Франция да се възползват от прекрасните гледки на кралски градини. Пикникът е възпят в литературата (Стендал, Зола, Мопасан) и в изобразителното изкуство, където се превръща в шедьоври (Мане, Моне...).
Това е времето, в което започват да се откриват неудобствата на градския живот и индустриализацията. Обядът на тревата позволява на хората да изпитат отново удоволствието от природата.
Днес пикникът е по-модерен от всякога. Той вече не се ограничава само до обикновената храна, а се е превърнал в истинско изкуство на живеенето. Той може да се преобрази в зависимост от случая, в пикник гурме, в пикник лукс, в екопикник или дори да придобие облика на градинско парти.
Сега дори съществуват ресторанти, които предлагат организирането на пикник - добра възможност да си подари човек петзвезден обяд на открито на прилична цена. Без пластмасови чинии и чаши, а с изискани прибори и съдове.
Както се казва - възможностите са много. Достатъчно е да има една поляна и вкусна храна! Другото е добра компания и весело настроение! Приятно прекарване!
