Картофеният чипс е създаден през 1853 г., когато Джордж Кръм, главен готвач, се разочаровал от клиент, който върнал пържените си картофки, защото били прекалено дебели.
В гнева си и напук на клиента си Кръм нарязал картофите възможно най-тънко, изпържил ги и така неволно се превърнал в създателя на картофения чипс.
От създаването на картофения чипс са направени много промени. Технологичният напредък и нарастващото търсене доведоха до използването на химикали в производството на чипса.
Внимателно проследяване
Един от химикалите е натриев бисулфит, който се използва за забавяне на растежа на бактериите в плодовете, зеленчуците, някои морски храни и виното.
Също така той се намира и в тоалетните чинии. Да, точно така – тоалетните чинии. Натриевият бисулфит се съдържа в повечето тоалетни почистващи препарати и продуктите за миялни машини, но в по-голямо количество, отколкото в картофения чипс.
Натриевият бисулфит работи чрез освобождаване на серен диоксид – газ, който потиска растежа на бактериите, като същевременно предотвратява обезцветяването, причинено от химични реакции. Той се използва в картофения чипс, за да увеличи срока му на годност и да се избегне обезцветяването.
Когато химикал като натриевия бисулфат се използва във фармацевтични препарати, продуктите за лична хигиена или като хранителна добавка, той трябва да се следи внимателно.
Вреден ли е?
В картофения чипс има микроскопични количества натриев бисулфит, което го прави безопасен.
Американската администрация по храните и лекарствата обаче подчертава, че натриевият бисулфит все още трябва да бъде използван в съответствие с добрата производствена практика.
Той не може да се използва върху сурови, пресни продукти или в храните, които съдържат витамин В1, тъй като съдържащият се в химичното вещество натрий го унищожава.
Въпреки наличието на потенциални рискове все още не е намерен заместител на натриевия бисулфит.
