Шопската салата е може би най-емблематичното ястие от българската национална кухня, представящо ни пред света.
Широко известната салата има установена рецепта. На всеки българин е известно, че традиционни за трапезата ни зеленчуци като доматите, краставиците, червеният лук, печени или сурови чушки, нарязани на кубчета, са основните съставки на шопската салата. Тя е поръсена щедро с настъргано бяло саламурено сирене и магданоз. Дресингът е от сол, оцет и олио.
Шопската салата е уникална както на вкус, така и на вид. Вкусът провокира рецепторите с контрастиращите си аромати на зеленчуци, лук и сирене и това я прави толкова забележима между предложенията за предястие. Интересният вид на салатата е постигнатият национален трибагреник от цветовете на съставките.
Популярността на това предястие е толкова голяма, че при допитване сред европейците за харесвани традиционни европейски блюда, повечето участници са посочили българската шопска салата.
Интересен е въпросът за произхода на шопската салата. Първите опити за приготвяне на тази толкова харесвана българска рецепта не са в древни, забулени в мъглите на историята векове, а почти в съвременността.
Авторите на рецептата са готвачи-професионалисти от заведенията на Балкантурист, които са приготвяли храната за гостите от чужбина. Към средата на миналия век е създадена салата, която да представя българското кулинарно изкуство. След няколко подобрения, през седемдесетте години на века салатата вече е широко известна и харесвана от всеки чужденец, посетил страната ни.
Вариантите за знаменитата салата се движат около една от съставките - чушката, която може да е печена или сурова, и сиренето, което се слага настъргано или натрошено. Някъде се добавя и чесън или люта чушка за по-пикантен вкус.
Крехката възраст на тази чудна и толкова българска салата се дължи на историческите условия в България. Самата история на храненето по нашите земи подсказва, че няма как тази рецепта да се появи по-рано, тъй като до началото на ХХ век отношението на производителите на съставките към червените домати не е било добро.
Използвани за храна са основно зелените домати, а червените са били предназначени за храна за домашните животни, тъй като червените домати са смятани за неподходящи, дори за отровни. Обяснението е, че по това време се е готвело основно в съдове от метал, а киселината от доматите при взаимодействие със съдовете е предизвиквала храносмилателни проблеми, дори леки натравяния.
Името на салатата също е интересен въпрос. Не е известно кой и защо е нарекъл салатата шопска. Тя няма как да бъде иновативно творение на напълно консервативни хора като шопите. Едно от предположенията е, че белите дрехи, особено белият калпак, характерен за народната носия на шопите, е предизвикал асоциации с бялото саламурено сирене върху салатата и оттам е дошло името.
