Гювеч - за да разчупим монотонността на есента

Гювеч - за да разчупим монотонността на есента

Ако есента не е любимият ви сезон, ако тъгувате по лятото, не обичате дъжда и ниските облаци и чакате със свито сърце зимата, може да си създадете настроение с хубава и вкусна храна. А какъв по-добър вариант за това от гювечът, който изглежда създаден сякаш само за да сложи кръста на монотонния ритъм на есента.

И няма никакво значение, че всеки от съседите ни вярва, че го е измислил, важното е, че ние го помним от детството си, майките ни от тяхното, а дядовците и бабите също. Гювечът е целият аромат на градината, шарените сергии на пазара, вкусът на лятото и цветът на есента, събрани в едно пъстро глинено гърне на огъня.

И макар да няма как всяка от държавите на Балканите да го придърпа само към себе си, в България си знаем, че той се прави по нашите земи от векове. И благодарение на глинения съд, в който се приготвя, почти няма начин крайният резултат да не е такъв, че да накара всеки да си оближе пръстите. И няма как да е иначе, когато ароматите си смесват негово величество патладжанът, вездесъщият домат и незаменимите в лятната кухня бамя, чушки и зелен фасул. Овкусени допълнително с лук и чесън, картофи и грах! А месото е въпрос на избор.

Гювеч - за да разчупим монотонността на есента

И знаете ли защо това ястие-емблема на българската кухня се казва така? Едва ли сте се затруднили, но нека да го потвърдим - да, заради този симпатичен глинен съд, наречен гювеч.

Именно той е и причина българската храна да породи един от екзистенциалните въпроси на света, в който живеем, а именно - формата или съдържанието са по-важни за крайния резултат? Е, ако някой се наеме с отговора в случая, може би ще има шанс да разгадае и някои от големите загадки на планетата.

Гювечът почти със сигурност е едно от най-старите ястия в България, а вероятно и в целия район. Дали се е казвал точно така преди хиляди години едва ли има кой да каже. Знае се обаче, че още от най-древни времена хората по българските земи са ядяли риба или друго месо със зеленчуци, печени на керемида. И да, това ядене със сигурност е било един от предците на днешния гювеч.

Гювеч - за да разчупим монотонността на есента

Нашият гювеч със сигурност е уникален по вкус и аромат, както и по начин на приготвяне. И въпреки това не можем да твърдим, че той е единственият от рода си в целия свят. Негови близки и далечни роднини могат да се срещнат в различни краищата на Европа и останалите континенти на планетата. Едно от най-популярните подобни ястия е френският Рататуй- традиционно ядене, при което се смесват домати, чушки, тиквички и други зеленчуци и се готвят дълго в пръстен съд на бавен огън.

Гювечът е част не само от българската традиция и трапеза, но и от българската литература. В нея той се среща много често в средата на софрата, заобиколен от мъжка компания и озвучен от дълги истории за смели юнаци и безстрашни воеводи. Точно този гювеч е добре познат от прозата на Иван Вазов и от произведенията на Петко Славейков и Любен Каравелов, когато освен за вкусно ястие той е синоним и на разбърканост, неподреденост и хаос.

Но това значение на думата не ни интересува. Важното е, че можем да му се насладим винаги, когато поискаме.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати