Дюлевото дърво е овошка, позната на хората от преди 4 хилядолетия. Своето ботаническо име - Cydonia oblonga, дюлята е получила от критския град Кидония, който днес се нарича Ханя.
Този есенен плод е познат и под името медена ябълка, което идва от гръцкото название melimeon, защото я поставяли в мед, за да правят конфитюр. Днес португалците я наричат мармело заради мармалада от дюли, който се прави.
Родината на дюлята е Кавказкият район, откъдето идва в Европа и се настанява трайно на Балканите. Есента ни поднася своя дар по време, когато останалите плодове вече отминават. Макар че е стипчива на вкус, тя е истинска витаминозна бомба, чрез която есента ни зарежда за последно преди студените зимни месеци.
Състав на дюлята
Витамините А, С, В1, В2, В6, Е, РР; микроелементите калий, калций, фосфор и мед, а също фруктоза, глюкоза и пектин, дъбилни вещества се срещат в отлични количества в този пренебрегван от мнозина плод.
В дюлевите семки се съдържа веществото амигдалин, или още витамин В17. То е комплексно цианово съединение с ниски токсични качества. Има способност да унищожава раковите клетки като запазва здравите.
Затова е добре дюлите да се ядат заедно със семките както в прясно състояние, така и в сладка и конфитюри. Дозата за ден обаче не бива да превишава изядените дюли, защото това, което в малки количества е лекарство, в големи се превръща в отрова. Природата ни подсказва умело чрез вкуса колко трябва да приемем от плода.
Полезни свойства на медените ябълки
Стипчивите вещества, придаващи така характерния вкус, имат уникални антисептични свойства. Растението ги изработва, за да се пази от вредителите, които искат да похапнат от него. Поради това дюлята е идеално средство за борба с всякакви инфекции и възпалителни процеси, от горните дихателни пътища и носоглътката, през храносмилателната система, до бъбреците и пикочните пътища.
Витамините, микроелементите и ароматните съединения в дюлята притежават антибактериални свойства. Слузестите вещества омекотяват лигавиците, а пектинът намалява лошия холестерол.
Народната медицина приготвя различни отвари от дюли при възпаления на горните части на дихателната система, както и при астма, гастрити и цистити. Има и кръвоспиращо действие.
С профилактична цел най-добре дюлята да се консумира в прясно състояние, тъй като при термична обработка се губят много от ценните вещества, най-вече витамин С.
Може да се приготви и пресен сок от плода, смесен със сока от друг по-сладък от него - ябълка, круша, грозде и други. Тъй като има затягащ ефект, тя може да се комбинира добре с плодове с разхлабващо действие - сливи, круши, киви.
А есента ще е по-вкусна, ако приготвите днес вкъщи:
- сладки с дюли.
