Испански учени установиха, че карамфилът съдържа много високо ниво на фенолни съединения, които са изключително полезни за човешкия организъм.
Сред добрите качества на карамфила е способността му да намалява преокисляването на мазнините благодарение на отделянето на водород.
Освен това тази подправка ефективно намалява нивото на желязото. Учените смятат, че карамфилът помага за подобряването на качеството и вкуса на различните ястия и ордьоври, а освен това положително влияе и върху здравето.
Всъщност карамфилът са ароматните изсушени цветни бутони на вечнозеленото карамфилово дърво Syzygium aromaticum, които по форма напомнят карамфили с дължина 1 сантиметър. Ако хвърлите изсушения бутон във вода, той трябва да потъне или да плува вертикално с шапчицата нагоре.
Ако плува хоризонтално, значи маслото в него не е достатъчно. Ако имате възможност да чупите карамфила, в сладкишите добавяйте шапчиците, а в месните ястия и в маринатите – пръчката.
Добрата подправка се огъва, дори когато е изсушена. Ако я натиснете върху хартия, трябва да остави мазна следа. Карамфилът е бил известен като подправка със страхотен вкус още от най-древни времена.
В Египет, Китай, Индия и Близкия Изток тя се е ползвала не само като подправка, но и като лекарство. Китайските императори, като изтънчени хора, не можели да понасят лошия дъх. Затова всеки, преди да посети императора, дъвчел карамфил преди посещението.
А по време на аудиенцията го държал в устата си. В Древен Египет с гердани от карамфил се украсявали мъртъвците. Първите записки в Европа за карамфила са получени от римския автор Плиний.
Европейците получавали подправката от арабите, те – от индийците, а индийците – от Цейлон. Заради тази дълга верига прекупвачи десетки години европейците не можели да разберат къде точно расте тази подправка.
Родината на карамфила са Молукските острови. През 1512 година португалците ги завладели и станали монополисти, които отглеждали тази подправка. Французите успели да я завъдят на Маскаренските острови, в Кайен и на Сейшелите.
В средата на деветнадесети век обаче водещ производител на тази подправка става Занзибар. Той доставял на света три четвърти от общото производство.
Днес основно карамфилът се произвежда в Пемба, където въздухът е така наситен с аромата на подправката, че обикновената вода започва да ухае на нея, стига десетина минути да постои в чаша.
