Gotvach.bg»Статии»Любопитно»История на тортата Червено Кадифе

История на тортата Червено Кадифе

История на тортата Червено Кадифе

Зад всяка торта, превърнала се в шедьовър в сладкарското изкуство, се крие някаква необичайна история, свързана със създаването ѝ. За съжаление около историята на тортата Червено Кадифе се знае твърде малко. Просто липсват писмени данни. Но едно е сигурно и гарантирано- тя безспорно е изцяло американско творение.

Прословутата торта Червено Кадифе невинаги е била червена, а кадифеният ѝ вид и текстура се приписват на използването при направата ѝ на т.нар. холандско какао. Съществуват догадки, че оригиналната рецепта се е появила около 1 800 г., но първа Ирма Ромбауер публикува през 1930 г рецепта за тортата в книгата си Удоволствието от готвенето (The Joy ot cooking). По това време отново не е имало причина въпросната торта да се нарича червена.

Тортата Червено Кадифе се превръща в червена по време на Втората световна война, когато чувствително се усеща недостигът на хранителни продукти като захар, масло и какао. С цел тя да е по-трайна, както и много по-евтина откъм продукти, кремът ѝ започнал да се оцветява с помощта на червено цвекло. Именно то я превърнало в червена на цвят.

Основни претенденти над рецептата на тортата Червено кадифе остават и до днес американската компания Adams Extract, която продължава да се занимава с извличане на естествени бои, предназначени за кулинарни цели, както и нюйоркският ресторант Waldorf Astoria, в който твърдят, че първата поднесена подобна торта е била именно в него.

Съвременните рецепти за приготвянето на тортата Червено Кадифе отдавна вече са изключили приготвянето ѝ с помощта на естествени оцветители като цвеклото. Използват се единствено изкуствени сладкарски бои, а понякога дори се прибягва и до боя за яйца. Все пак е доста по-евтина в сравнение с останалите.

Ние бихме ви препоръчали да използвате само естествени оцветители. Червен цвят можем да си направим с помощта на споменатото червено цвекло, сладко от къпини, плодчета черен бъз или дори от червено зеле или червен лук.

Ако не ви се занимава чак толкова, пак има вариант да се насочите към естествените оцветители, които са ни познати като Кармин Е120 (извличан от насекоми, обитаващи Латинска Америка ) и оцветителите, извлечени от черния морков. Както виждате, невинаги Е-тата са вредни. Има и такива, които са напълно естествен продукт.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати