Куркумата, която е от семейство Джиднджифилови, съдържа ефирни масла и жълтото боядисващо вещество куркумин. Тя се култивира в качеството си на подправка и лекарствено растение.
Най-прочутата куркума е домашният сорт, известна още като турмерик. Коренът на това растение се стрива на прах, след като е изсъхнал, и се превръща в подправката куркума.
Куркумата се ползва най-вече в ароматната индийска кухня, но извън нея тя е предпочитана за евтин заместител на прочутата подправка шафран, която боядисва ястията в приятен жълт цвят.
Куркумата е особено важна за кърито, тъй като там е от значение цветът, който е характерен за популярната подправка. Турмерикът дава цвят на много други подправки, например на горчица.
Коренът на куркумата е отлично противодействие срещу слънчевите лъчи, което кара производителите да го добавят в много подправки, за да не загубят вида си.
Турмерикът се използва още за естествено боядисване на сирене, кашкавал, йогурт и салатни сосове. За родина на куркумата се смята югоизточна Индия, откъдето тази подправка постепенно се е разпространила в западна посока.
Куркумата притежава горчиво-пикантен вкус и придава на всяко ястие красив жълт цвят. Тя подобрява апетита и предизвиква обилно отделяне на стомашен сок.
Учените са убедени, че ако използвате куркума редовно в менюто си, това ще накара тялото ви да гори мазнините по-бързо. Куркумата няма ограничения за количеството, употребявано на ден.
Препоръчително е все пак да не се превишава дозата от дванадесет грама дневно. Тази подправка може да се консумира от деца над шест години. Тя е забранена за съвсем малки деца и за жени, които са бременни, защото тумерикът в състава ѝ е с разреждащи кръвта свойства.
За разлика от лекарствата куркумата убива бактериите, но не вреди на черния дроб и не съсипва работата на стомаха. Тази подправка благотворно влияе на стомашно-чревния тракт.
