Аминокиселините са протеинови градивни елементи, от които тялото освен всичко друго може да произвежда свои собствени протеини. Протеиновите градивни елементи се използват за други цели и производството и на други важни вещества. Целият метаболизъм зависи и от наличието на различни аминокиселини. Следователно, дефицитите им могат да имат ефект в най-разнообразните области на нашето тяло.
Повечето аминокиселини са открити през 19 век. Най-ранната изолирана аминокиселина е аспарагинът, който се намира в аспержите и има важна функция да свързва токсичните вещества в организма. Хората се научиха да синтезират аминокиселини през двадесети век, за което бяха присъдени повече от една Нобелова награда.
В медицинската практика терминът аминокиселинен дефицит обикновено се използва за обозначаване на ниски плазмени нива или недостатъчен поток на специфични аминокиселини.
Основните аминокиселини са разделени на заменими (несъществени) и незаменими. Именно тези термини често правят много объркване в дискусията за аминокиселините. Ежедневната логика диктува: „незаменим“ е много по-важно от тези, които могат да бъдат заменени.
Всъщност говорим за факта, че несъществените аминокиселини, ако е необходимо, се синтезират от самото тяло. Това са:
- глутамин и глутаминова киселина;
- аспарагин;
- серин;
- тирозин;
- глицин;
- пролин;
- цистин;
- цистеин;
- аланин;
- аргинин;
Останалите девет, наречени незаменими, трябва да бъдат получени от диетата:
- изолевцин;
- триптофан;
- метионин;
- фенилаланин;
- валин;
- треонин;
- хистидин;
- левцин
- лизин.
Учените са склонни да вярват, че в хода на еволюцията онези киселини, които са от основно значение за поддържането на живота, са били синтезирани от самото тяло. Съществува и противоположна версия, според която протеиновите организми не са се научили да произвеждат определени аминокиселини, а напротив, изоставят това умение, като се има предвид, че е по-изгодно да зависят от външен източник на веществото. Така че заменимите са условно по-важни. Условно, защото незаменимите и несъществените аминокиселини са тясно свързани. Често присъствието на незаменими е необходимо за производството на заменими и обратно. Например, „несъщественият“ серин участва в биосинтеза на „основен“ триптофан и метионин.
Какво може да причини недостиг на аминокиселини?
Какво се случва, ако в тялото няма достатъчно аминокиселини? Основната причина е лошото хранене. В райони, където основата на диетата е бедна на аминокиселини, зърнени култури (да не говорим за хората, които ядат предимно консерви и замразени храни), този дисбаланс води до много заболявания. Недостигът на аминокиселини също може да възникне не само в резултат на неправилно хранене. Понякога това може да е следствие от наркомания. Аминокиселината валин помага за коригиране на ситуацията. Недостигът на аминокиселини може да се дължи и на заболяване или наследственост. В тези случаи е нужно да се потърси лекарска помощ.
Тъй, като аминокиселините са отговорни за изграждането и метаболизма на клетките и целия организъм, то техните дефицити могат да се изразят с изключително разнообразни симптоми, които трудно могат да бъдат систематизирани. Някои примери:
- Липсата на хистидин води до намаляване на производството на хемоглобин в костния мозък;
- Недостигът на изолевцин води до състояние, подобно на хипогликемия: умора, постоянен глад, нервен тремор, обилно изпотяване;
- Ако в тялото на възрастен липсва основната аминокиселина лизин, това може много бързо да доведе до смърт, тъй като азотният баланс е нарушен. Липсата на лизин пречи на нормалния растеж при децата;
- Липсата на триптофан не само води до нарушаване на съня и превъзбуждане на централната нервна система, нарушение в метаболизма на триптофан може да доведе до редица сериозни заболявания, като рак, туберкулоза, диабет. Недостигът на триптофан води на недостиг на серотонин, свързано с появата на депресия и емоционален дисбаланс;
- Неправилният синтез на фенилаланин води до тежко наследствено заболяване на фенилетонурия, при което възниква вътрешна интоксикация на тялото и възникват нарушения на нервната система;
- Строителните аминокиселини Глицин и Серин също играят роля за психическото ни равновесие. Недостатъците са свързани с депресия и нервно напрежение.
Незаменимите аминокиселини лизин и метионин, например, образуват витаминоподобното вещество карнитин. Карнитинът е важен за енергийния метаболизъм и изгарянето на мазнините. Също така се нуждаем от протеинови градивни елементи за образуването на хормони на щитовидната жлеза и за много метаболитни функции. Следователно дефицитът на аминокиселини може да стане забележим в различни части на тялото.
Различни изследвания също показват, че имунната система на човешкия организъм страда от недостатъчното снабдяване с аминокиселини. Това увреждане на имунната система може да се обясни с дефицти на триптофан, метионин и лизин, но също така изолевцин и валин, които са свързани с нивото на плазмения ни глутамин. Смята се, че глутаминът играе ключова роля в имунната защита на нашето тяло.
Друга възможна последица от аминодефицит често се подценява. Нашият организъм като цяло зависи от адекватно снабдяване с протеини. Протеините са не само един от трите незаменими макроелемента, но те също така са в основата на цялата ни телесна тъкан. Ако поради липсата на аминокиселини се произвежда твърде малко от собствения протеин в организма, организмът ни отново се връща към съществуващите телесни протеини. Това например може да доведе до разграждане на мускулите ни.
Как да си набавим аминокиселини
За да компенсира недостига на аминокиселини, съвременната наука разработва различни лекарства. Някои от тях се използват широко като хранителни добавки (най-известна е незаслужено отрицателната слава на мононатриев глутамат, който е нищо повече от натриевата сол на глутаминовата киселина), други се въвеждат във фармакологичните препарати, използвани като лекарства (например метионин се използва като лекарство за атеросклероза и чернодробни заболявания).
Всяка аминокиселина се нуждае от помощници. Примери за други вещества, които подпомагат работата на аминокиселините:
- Магнезий: поддържа много функции и ефекти на протеина, отчасти се свързва с протеините и регулира работата на градивните елементи на протеина чрез собствените рецепторни места на тялото. Следователно липсата на този минерал нарушава функцията на аминокиселините;
- Мастни киселини и коензими: образуват несъществените аминокиселини в черния дроб.
Месото остава основният източник на аминокиселини!
Това е и една от причините вегетарианците и веганите да страдат по-често от дефицити на аминокиселини.
В сравнение с витамините и други микроелементи, открити в растителната храна, аминокиселините са по-стабилен компонент. По-специално те се топят само при температура от 250 °C, което означава, че въпреки термичната обработка месото запазва полезните свойства на източник на аминокиселини.
Съществуват обаче правила за ядене на месо, повечето от които, уви, невинаги се спазват. Можете да бъдете уверени в качеството и правилното приготвяне на месото (т.е. да ядете „здравословно“ месо), ако то не се готви при свръхвисоки температури. Има и други тънкости, за предпочитане е да се готви на пара или при ниска температура във фурната. Не яжте месо на пара все още топло.
Ползата от неправилно замразената храна е малка. Най-добрият вариант е охладеното месо във вакуумна опаковка: по този начин то запазва свежи свойства до 90 дни.
