Verdolada е прякор на южноамериканските футболни клубове със зелено-бели схеми в униформите си като колумбийския Атлетико Национал и аржентинския Ферокарил Оесте. Това обаче е и испанската дума за назоваване на растението тученица.
С какво това растение е толкова известно, че названието му да влезе и в други области на живота и да се ползва за нещо като емблема?
Познаваме тученицата главно като плевел и тази слава на растението предизвиква недоумение, ако не сме запознати с всички други приложения и качества на тученицата, а това често подминавано като ненужно растение всъщност има невероятна история, която с право го нарежда сред супер храните.
Произход, описание и история на тученицата
Portulaca olaracea е латинското название на растението обикновена тученица. То е едногодишно, но в тропическите райони е многогодишно сочно растение от семейство Портулацееви, стигащо до 40 сантиметра височина. В момента от тученицата се отглеждат около 40 сорта.
Специфичният епитет olaracea означава билков/зеленчуков на латински. Растението има хиляди имена на различните езици и култури, използвали тученицата за храна или лечебна билка през цялата човешка история.
Тученицата произхожда от Индия и Пакистан, където е храна от хиляди години, съществува и в див вид. В Европа се отглежда от стотици години, а от 1500 -та година е хранителен продукт. Европейските заселници го пренасят в Америка.
Растението тученица е използвано широко в Източното Средиземноморие. Ботаническите находки с него от археологически проучвания са често срещани в много праисторически обекти. Семена от него са извлечени от обекти, датирани от VІІ век преди Христа, а през ІV век преди новата ера Теофраст назовава растението като една от летните билки, отглеждани в саксия, които трябва да се засеят през април.
В древността лечебните му свойства са били толкова известни, че Плиний Стари съветвал билката да се носи като амулет, за да гони цялото зло от човека.
Това вълшебно в представите на древните хора растение, представлява цвете с гладки, червеникави, предимно разперени листа и стъбла, които могат да бъдат редуващи се или противоположни и са струпани в краищата.
Жълтите цветя имат 5 части и са широки до 6 милиметра. В зависимост от валежите, тученицата цъфти по всяко време на годината. Цветята се отварят поотделно в центъра на листната група само за няколко часа в слънчевите утрини.
Малките семена се образуват в шушулка, която се отваря, когато семената узреят. Коренът понася лоша почва и суша.
Химически състав на тученицата
Тученицата е отлично хранително растение, а богатството му на активни вещества е впечатляващо. Сред тях са омега- 3 мастните киселини, белтъчините, захарите, слузестите вещества. В семената има нишесте и мазнини.
Витамините са представени в широко разнообразие - А, В1, С, никотинамед. Сред минералите са магнезият, калият, калцият, фосфорът, манганът, медта. Срещат се в много добри дози също бета каротинът, витамините Е и С.
Консумацията на тученица подпомага здравето на костите и зъбите, нервната система и кръвотворната функция. Манганът е антиоксидант и подпомага борбата със свободните радикали. Възстановява тъканите, разгражда мазнините и холестерола, подпомага производството на енергия.
В растението ценни съставки в химическия състав са кофеиновата, феруловата, синапиновата киселина, оксаловата киселина, калиевите соли и железния захарат.
Консумирайки тученица подсилваме зрението, намаляваме риска от рак, премахваме главоболието, регулираме стомашно-чревния тракт, подобряваме циркулацията на кръвта, стягаме кожата, а тя осигурява и нормалния растеж на детето.
Суровата тученица съдържа 93 процента вода, 3 процента въглехидрати, 2 процента протеини и незначителни количества мазнини. Около 100 грама тученица дава 20 калории. Тя е и най-богатият растителен източник на алфа-линоленова киселина, незаменима омега-3 мастна киселина. Тя е незаменим помощник в борбата с наднорменото тегло.
Тученицата като билково лекарство
Листата на тученицата са пълни със сок, който може да се нанася направо върху кожата. Служи за облекчаване при възпаления, ухапвания от насекоми, изгаряне и разраняване. Може да облекчи болките при екзема и цирей. Желязото в билката подпомага оздравителните процеси, тъй като стимулира производството на червени кръвни телца и така хемоглобинът се произвежда в по-големи количества.
С тученица се лекуват и широк кръг други кожни заболявания. Благодарение на витамин А се намаляват възпаленията при ухапване от пчели, змии и други.
Тя се използва за подобряване вида на кожата, изглаждане на фините бръчки, заличаване на белези и дефекти. Колагенът в нея има тези качества.
Благодарение на антиоксдантите тученицата стяга кожата, почиства я и я освежава.
Диуретичният ефект на билката прочиства тялото от токсини и понижава температурата. Прочиства и пикочните пътища. Тученицата е ефективна и при кашлица и лечение на мастит, хемороиди и кървене. Семената се ползват при борба с чревни паразити.
Когато се използва като билка, дозировката зависи основно от формата, под която се прилага. Билкарите препоръчват между 9 и 15 грама сушена билка и от 30 до 60 грама в прясно състояние за вътрешна употреба. Когато се прилага външно, дозите могат да бъдат по-големи и употребата е в по-широки граници.
Тученицата в кулинарията
Кулинарията не подминава това полезно и приятно растение, независимо от славата му на плевел. Приятният вкус и богатството на минерали и витамини я прави предпочитана в редица рецепти. Използват се почти всички части на растението.
Листата, стъблата и цветните пъпки, когато са млади, имат свеж и леко солен вкус. Това ги прави подходящи за салати, както и за варене или на пара заедно с други зеленчуци.
Листата могат да се комбинират с домат и краставица в салати, супи и ястия. Могат да се готвят и отделно като спанака. Могат да се използват като сгъстител в супите, защото имат слузни вещества в тях. С тях се правят също маринати и майонезени сосове за месни и рибни специалитети. По-старите листа също могат да намерят кулинарно приложение като подправка в супа или гювеч.
Като добавка може да се прибави към месото на скара, смесена с други хранителни продукти.
Важно условие при готвене е листата на тученицата да се нарежат на ситно и да се добавят в самия край на готвенето, за да запази съдържанието на витамините и полезните вещества, както е деликатният аромат на билката.
Какви кулинарни употреби са подходящи при тученицата?
Всички възможности за консумация са подходящи при това растение. В сурово състояние се прилага в салати. Може да се изпържи или да се сготви на ястие под форма на яхния или супа.
Аборигените в Австралия използват семената на растението за приготвяне на сладкиши.
Гърците използват листата и стъблата, смесвайки ги със сирене фета, домати, лук, чесън, риган и зехтин. Добавят в салатите, сваряват или слагат в печеното пиле.
В Турция тученицата се слага в сладкиши и салати, готви се като спанака, смесва се с кисело мляко и се прави вариант на кисело мляко със зеленчуци и подправки.
В Египет го готвят като зеленчуково ястие, но не и в салати.
В Кюрдистан правят вид супа, в която присъстват също леща, доматено пюре, лук, олио и ориз.
В Португалия тученицата е продукт за традиционна супа, гарнирана с накиснат хляб, поширани яйца и твърдо козе сирене.
