Още от миналия век се е развила традиционната хранителна пирамида.
Първите препоръки относно начина на храненето са дадени от правителството на САЩ, като се популяризират между 1915 и 1930-те години. Те предоставят само основни инструкции за хранене с така наречените „защитни храни“ или по-точно - поддържащи защитните сили на организма храни.
През 40-те години на миналия век се създала хранителната пирамида, която останала непроменена до 1950-те.
Пирамидата с храни включвала седем основни групи продукти:
- зеленолистните и жълти зеленчуци /жълта камба, морков, царевица и др./;
- цитрусови плодове;
- картофи, както и други зеленчуци и плодове;
- мляко, сирене и сладолед;
- месо, домашни птици, риба;
- хляб, брашно, зърнени храни;
- масло и маргарин.
Нямало е указание относно това кои храни са най-здравословни.
Започвайки от 1956 г., седемте групи са били редуцирани до четири категории:
- млечни продукти;
- месо;
- плодове и зеленчуци;
- хляб и зърнени храни.
Изминали почти две десетилетия, преди правителството да промени тези препоръки, като призовавало за умереност в консумацията на сладките храни, мазнините и алкохола през 1979 г. Пет години по-късно правителството започнало да насърчава за умереността и контрола на калориите. И тъй като начинът на хранене ставал все по-научно обоснован, през 1992 г. е бил поставен акцент върху контрола на разнообразието при храненето и ограничаване на количеството на порциите.
Хранителната пирамида е била опростена през 2005 г. Били са популяризирани различни мазнини и масла. Въпреки тези усилия, не е било намерено точното указание, относно това какво представлява доброто хранене.
Д-р Андрю Уейл, основател на Центъра за интегративна /алтернативна/ медицина на Университета в Аризона, е създал нова пирамида, илюстрираща противовъзпалителна диета - комбинация от азиатски и средиземноморски хранителни модели, които наблягат на диета, богата на подправки и защитни храни за намаляване на появили се възпаления в тялото.
Предотвратяването на хроничните възпаления, от своя страна, намалява риска от хронични заболявания като артрит, някои видове рак, диабет тип 2, сърдечни заболявания, болест на Алцхаймер и автоимунни заболявания. Този начин на хранене е предимно на растителна основа и обикновено се придържа към следните насоки:
• 4 до 5 дневни порции леко сварени зеленчуци, особено тъмнозелени листни сортове и кръстоцветни зеленчуци, като броколи, карфиол и зеле;
• 3 до 4 дневни порции цветни плодове;
• Три до четири порции пълнозърнести храни. Те обикновено включват кафяв ориз и киноа;
• Макароните са ограничени от 2 до 3 пъти седмично и не трябва да се преваряват;
• Бобът и другите бобови растения могат да се консумират от 2 до 3 пъти на ден, това е особено важно при вегетарианската диета;
• Здравословните мазнини като масла от авокадо, зехтин и ядки не трябва да надвишават 30 % от дневния калориен прием;
• Соята (не на прах) може да се консумира при борба с рака, а варените азиатски гъби (например шийтаке) също са много полезни за имунната система;
• Здравословните протеини включват телешко месо, агнешко месо, домашни птици и диво уловена риба;
• Всяка подправка като куркума, канела, розмарин и мащерка носи уникална полза за здравето;
• Червеното вино, ограничено до 1 или 2 чаши на ден, също може да осигури ползи за здравето на сърцето;
• 2 до 4 чаши зелен чай дневно са богат източник на антиоксиданти;
• Консумацията на сладки трябва да бъде ограничена до истински черен шоколад (също богат на антиоксиданти);
• Неподсладените сушени плодове са добри заместители на захарта.
