Маринованата херинга е сред най-популярните у нас консервирани риби. Особено атрактивни са онези рулца от риба, които са набучени на клечка за зъби и са пълни я с маслинки, я с морковче или пък лук. Няма как да не сте ги срещали по магазините, а и са перфектно мезе за почти всякакъв вид алкохол, особено водка.
Като почти всички риби, така и херингата е нискокалорична, като на 100 гр. тя има едва 125 калории. Освен това тя е богата на витамините А, В, С и Е, на йод и на безценните за човека омега с мастни киселини. Балтийската херинга съдържа в състава си и не малко количество желязо, магнезий, фосфор, калций, флуор, кобалт и мед.
Благодарение на уникалните си съставки, консумацията на херинга способства за детокс, за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания, регулира кръвното ни налягане, подобрява зрението ни и дори влияе благоприятно върху дейността на централната ни нервна система.
Всичко казано дотук е безспорно вярно, но както се досещате има и едно голямо НО. То се дължи на факта, че опушената, осолената и консервираната риба е пълна с всякакви изкуствени консерванти, които довеждат до намаляване на полезните вещества на рибата, а понякога почти и до пълното им унищожаване. Това не важи само за херингата, но за всички останали консервирани риби. Добре е да го имате предвид.
По отношение на херингата всички държави, които имат излаз на Балтийско море и Атлантическия океан са особено привилегировани, защото именно там живее тази риба и може винаги да бъде намерена прясна. Така или иначе в повечето случаи тя се маринова, но едно е да си я приготвите домашно и съвсем друго да я закупувате готова.
В Русия от херинга се приготвя прочутото предястие Сельодка под шуба (самата сельодка е от херинга), което представлява многопластова и пъстра салата от херинга, червено цвекло, моркови и др. Нещо много вкусно и интересно. Задължително пробвайте руските рецепти с херинга!
В Германия най-популярни са именно рулцата от херинга, които са известни като Ролмопс, а в Кипър херингата се приготвя главно пушена.
За съжаление, в много държави не можете да се натъкнете на прясна херинга и тя се продава замразена. Дори и да е замразена обаче ви препоръчваме да се снабдите с нея. Винаги е по-добрият вариант, отколкото да консумирате риба в буркани или консерви.
А и готвенето на херинга може да се превърне в наистина приятно и лесно занимание, защото тя е подходяща както за пържене (малката херинга има вид на малко пол-голяма цаца) и мариноване, така и за печене.
За пърженето на херинга не ви трябва кой знае колко обяснения. Пържи се като всяка останала риба, но е важно след като сте я измили, да я подсушите добре, за да не пръска толкова по време на пърженето.
За малките екземпляри това е най-подходящият вариант за готвене, защото херингата е риба с доста кости, а при правилно пържене (при много добре сгорещено олио), ще можете да я похапвате директно с костите.
Можете и да мариновате херинга, но е добре отново предварително да я оваляте в брашно и сол и да я изпържите. Отделно обелвате и нарязвате лук и моркови, които също запържвате и когато са готови добавяте към тях доматено пюре.
В йенска тенджера редувате слой пържени зеленчуци и слой риба и я оставяте за една нощ в хладилника, за да може херингата да поеме всички аромати на зеленчуците. Поднася се заедно със сварени картофи или картофена салата.
Не е за подценяване и начина, по който финландците приготвят херингата и дори се счита за техен национален специалитет, но е важно херингата да е по-едра.
Изобщо херингата, която се пече на фурна, независимо от конкретната рецепта, която сте избрали, е добре да се състои от по-едри екземпляри. Та финландците я подправят с ароматни билки, заливат я със сметана и я пекат във фурна до пълна готовност. Струва си да пробвате и тази рецепта с херинга!
