В млечните и местните продукти, които се предлагат по магазините у нас има известно количество трансмазнини. То не е голямо и се свързва основно с химическия процес хидриране или хидрогениране, по време на който растителните мазнини се превръщат в полутвърди масла. Хидрогенирането увеличава трайността на мазнините и придава кремообразен вид на храните.
Според Службата по безопасност на храните в Европа трансмазнини са по-вредни за сърцето в сравнение с наситените мазнини. Те не само повишават т. нар. лош холестерол (LDL, или липопротеин с ниска плътност), но и понижават нивата на „добрия” холестерол (HDL или липопротеин с висока плътност).
Къде има най-много трансмазнини?
Ще ги откриете най-често в преработените храни, като бисквити, торти, пасти, сладки, крекери, пайове с месо, наденички, крекери, сладолед и други захарни изделия. Дори някои шоколади съдържат транс мазнини. Те по-трудно гранясват и затова са широко приложими при хидрогенираните масла. Заведенията за бързо хранене обикновено пържи с много мазнина и затова прибягват до такива масла.
Любопитен факт е, че ако претопляте олиото си за пържене многократно, полезните ненаситени мазнини в него се превръщат в транс мазнини. Затова не пестете ново олио за фритюрника, защото като използвате многократно едно и също масло, крадете от здравето си.
Безопасни ли са?
Общоприетото правило е транс мазнините в хранителните продукти да не надхвърлят 2% от общото количество калории, които приемаме. Това означава около 4.4 г на ден за жените и 5.6 г – за мъжете. Всичко, което е над 0 г на ден се приема за опасно за здравето или с други думи – транс мазнините дори в минимални количества не са полезни.
Само 1 г на ден може значително да повиши риска от сърдечни заболявания. Запомнете, че в 1 порция пържено пиле се съдържаща 4 г транс мазнини, а готовият пай е със съдържание 1.3 г.
Разберете къде се съдържат трансмазнини
Изчислено е, че повече от половината продукти по щандовете в супермаркетите вероятно съдържат транс мазнини. В Америка от началото на 2006 г. всички производители на пакетирани храни са задължени да посочват количеството на транс мазнините.
У нас такова изискване не съществува и съответно няма как да разберем дали конкретен продукт съдържа транс мазнини и колко точно грама са те. Една статистика сочи, че половината от стоките по витрините на хранителните магазини са пълни с транс мазнини.
Сигурни индикатори за необезопасените съставки по етикета на даден продукт са: „хидрогенирано масло” и „частично хидрогенирани растителни мазнини”. Съветът е да не купувате такива храни. За да избегнете хапването на храни с транс мазнини, не посещавайте заведения за бързо хранене и ястия, които са пържени в много олио.
