Бирата получава голяма част от аромата си най-вече от хмела, който представлява растение с цветя, приличащи повече на шишарки, отколкото на маргаритки.
Бирата получава алкохол от ечемика, който покълва и след това се слага във вода, за да се извлече захарта от него. Тази захар става основа за развитие на миниатюрни едноклетъчни дрожди, които „цъфтят” и отделят спирт.
Бирата съдържа около 60 белтъчини, като 40 от тях се образуват от маята. Според експерти точно тези белтъчини играят ключова роля при образуването на пяната на бирата.
Хмелът, който придава не само аромат, но и горчив вкус на бирата, е страхотен източник на антиоксиданти и е много по-ефективен в профилактиката на много болести от червеното вино и зеления чай.
Тайната е в компонент, който се нарича ксантохумол и се съдържа само и единствено в хмела. За съжаление обаче трябва да изпиете не по-малко от 450 литра бира, за да си набавите дневната доза антиоксиданти.
Бирата се е пила още през шестото хилядолетие преди новата ера – изобретили са я шумерите. Много култури по света независимо една от друга са разработвали свои рецептури за бирата, а изкуството на правенето на бира често се поверявало на жени.
Така например в Египет богинята на бирата се наричала Тененит. Племето Зулу също имало своя богиня на бирата, която се наричала Мбаба Мвана Вареса.
В древността в Перу само жени се заемали с приготвянето на бира. Такава била ситуацията и в Европа, но от 1700-тната година насам създаването на бира е приоритет на мъжете.
Бирата е любима на готвачите, защото те я използват за приготвянето на най-различни ястия и сосове. Ако накиснете пилето в бира, преди да го опечете, то ще стане невероятно крехко.
Светлината е най-големият убиец на бирата. В хмела има светочувствителни съединения, които се наричат исохумулони. Продължителното въздействие на светлината нърху бирата води до реакция, при която исохумулоните отделят съединения, присъстващи в жлезата на скункса. Затова бирата се съхранява в зелени и кафяви бутилки.
