Щом разрежете, смачкате или изобщо „нараните“ главичката чесън започва създаден от природата процес, който защитава растението от "вредители". Тогава съдържащият се в чесъна ензим алииназа превръща немиришещия дотогава алиин в алицин. Едва при този процес на разпадане възникват интензивната миризма и лютивината на чесъна.
Алицинът и новооформените му съставки, които участват в процесите на обмяната, създават доста силна миризма. Тя зависи много и от начина, по който е бил консумиран чесънът – пресен, стар, суров, сварен, като хапче или прахче, като капсула или сок.
Вероятно най-доброто, което можете да направите, е да се опитате да свикнете с миризмата на чесъна, тъй като тя не може да бъде избегната изцяло. Важното в случая е, че чесънът е много полезен, а редовното му приемане може само да помогне да се чувствате по-здрави и жизнени.
Как да приготвяме чесън?
При варене или печене, голяма част от чесновия алицин се разрушава. Вярно е, че свареният чесън не е толкова лют и не мирише толкова силно като суровия, но един важен елемент от лечебната му сила липсва.
Много от специалистите са убедени в това. Други обаче твърдят, че алицинът се образува на ново в организма по време на храносмилане.
Затопленият чесън, добавен към храната, категорично предпазва от сърдечен инфаркт и инсулт, твърдят американски учени. Техните проучвания показват, че при затопляне в чесъна се освобождават някои естествени химически субстанции.
Към тях принадлежи например айоенът, който предотвратява слепването на тромбоцитите. Киселите храни като домати и оцет подпомагат този процес на преобразуване.
Пърженият в гореща мазнина чесън обаче губи много от важните за организма съставки. Ето защо по-препоръчително е той да се задуши.
Неоспорим факт е, че в крайна сметка редовното приемане на чесън подобрява здравето – независимо дали го хапвате суров, сварен или като съставна част на различни сосове и салати.
