От най-старите китайски писмени документи става ясно, че в Китай чаят е бил използван като лечебно средство още през 2700 година пр.н.е. Будистките монаси култивират чаеното растение в манастирските градини и разпространяват чайната култура в Китай, Тибет, Индия и Япония.
През 14 век по пътя на коприната в Европа пристигат първите вести за екзотичната напитка. Португалците, които притежават на-добрите кораби и са способни търговци, доставят първите товари с чаено растение в Лисабон.
Първите пратки с чай пристигат в Англия едва през 1652–1654 година. Тогава чаят е бил рядкост, екзотична стока, достъпна само за благородниците и богатите търговци.
Чаеното растение е вечно зелен храст или дръвче. Последователно подредените листа са продълговато-яйцевидни, заострени и фино назъбени. Цветовете са бели, с пет листчета и приятен аромат. Плодовете са триръбести. Чаеното растение се нуждае от тропичен или субтропичен климат, ето защо вирее до 2100 метра над морско равнище.
Повечето специалисти по чая предпочитат вида Camelia sinesis. Малко са тези, които знаят, че зеленият чай произхожда предимно от този вид, както и от типа C. japonica в Япония.
Според качеството си и страната, от която идва, зеленият чай се добива от събрани и изсушени листа. Обичайният производствен процес е така наречено парене, при което прясно откъснатите листа се третират за кратко време с пара и след това се сушат.
Листата се събират в различни стадии на развитие и в различни сезони, което влияе върху съдържанието на кофеин, съотношението на активните съставки и аромата.
Емпирично най-известните и доказани от научни изследвания лечебни действия се отнасят само за зеления чай.
Съвременните научни резултати показват, че зеленият чай притежава редица лечебни действия, включително и свойството да предпазва от ракови болести.
Интересен факт е, че древните култури на Китай и Индия са „познавали” много специална светлинна енергия, наречена Ци. Приемали са, че тази енергия се съдържа във всички естествени вещества и има лечебна сила.
Днес модерната физика е по следите на тези финоматериални енергии, известни още като биофотони. Енергията, излъчвана от клетките, вероятно е отговорна и за целебните качества, които притежават активните съставки на чая.
