Има няколко прости правила, които трябва да се спазват при дегустацията на вино.
1. Помиришете виното. Поемете дълбоко въздух с носа, приближен максимално до чашата. Опитайте се да откриете следи от плодове, билки и техните аромати.
2. Разклатете внимателно виното с леки кръгови движения. Държейки столчето на чашата, правете по-бързи и интензивни кръгове. Отново помиришете течността. След разклащането се предполага, че виното е станало още по-ароматно.
3. Опитайте виното. Отпийте малко количество и го прекарайте с език през цялата си уста. В зависимост от това какъв е вкусът в устата ви, можете да разпознаете вида на виното.
Ако е много сух, то тогава има повече танин във винената напитка. Ако пък усещането не е за сухота, то тогава виното е по-меко и слабо. Отпивайки, вие ще можете да усетите още следи от боровинки или къпина, ароматни треви или ванилия.
Все пак не прибързвайте много с очакванията. Необходимо е много време, преди наистина да се научите да разпознавате различните съставки на виното. Всичко ще се случва с течение на времето.
4. Преглътнете виното. Тогава отново изследвайте усещанията си, дали след преглъщането виното е оставило трайни вкусови следи в устата или пък е не е оставило нито следа. Определете кое усещане ви допада повече.
Това са четирите основни стъпки, които трябва да се спазват. Освен това е необходимо и да обърнете специално внимание на цвета на течността. Неслучайно професионалните дегустатори разглеждат течността при подходяща светлина. Например младите червени вина са по-наситени в цветово отношение. Повечето млади бели вина са трептящи и искрящи, като някои от тях са почти безцветни.
По-старите реколти показват възрастта си чрез други признаци. Отлежалите червени вина не са толкова пъстри, имат по-скоро меки и бледи цветови тонове. С годините те дори придобиват кафеникави оттенъци. И при белите вина се наблюдават подобни промени. По-старите реколти са по-бледи, имат по-скоро кафеникави и оранжеви цветови акценти, за сметка на искрящо-жълтеникавите.
