Според някои справочници балканските народи приготвят някъде между 300 и 400 вида кюфтета. Само в Турция един местен вестник успя да наброи 291.
Въпреки, че това ястие в различни вариации е познато почти по целия свят, няма друг район, където то да е обект на такава бурна креативност.
По този критерий водят турците и гърците. Сърбия пък превъзхожда всички останали народи по ролята, която е отредила на това ястие в националната си кухня - скарата заема около 70% от мястото в едно обичайно сръбско меню.
Албания, България, Македония и Румъния са малко по-слаби в кюфтената надпревара, но също имат какво да кажат по въпроса, поне що се отнася до доброто прекарване на времето над солидна порция топки от мляно месо.
Българската кухня изобилства от рецепти за кюфтета – от пържените, много близки до гръцките, през великолепни, сочни кебапчета, до носещите патриотичното име "Кюфтета по цариградски" – дребни топчета, разположени върху порция димящо картофено пюре с масло.
Слагани в пухкаво бяло хлебче край димящи сергии и обилно поръсвани с шарена сол, кюфтетата на скара от край време са източник на национално удоволствие от простата храна. Домашните пържени кюфтета пък са пословичен символ на семеен уют.
В момента репутацията на тези ястия, особено на различните кюфтета и кебапчета, страда от състоянието на хранителната индустрия в страната. Почти всички ресторанти предлагат полуфабрикати – мазни, воднисти, понякога жилави форми, които, ако се съди по вкуса, може да са направени от пластелин.
Иначе класическите кюфтета в България се правят от свинска и телешка кайма, обикновено в пропорции 60:40, като е много важно свинското да е относително мазно.
За разлика от гръцките, българските често са с чубрица, вместо с кимион, или пък с комбинация от двете. С добавени натрошени люти чушки, те са наричани "неврозни".
С две думи – всеки си прави каквото си поиска. За радост на любителите на кулинарните пътешествия.
