Древна поговорка гласи, че е „по-добре ден без храна, отколкото ден без чай”. Традициите, свързани с пиенето на чай, откриваме още в дълбока древност. Китайците познават чаения храст още преди няколко хилядолетия. Древно предание тълкува формата и произхода на чаения храст.
Преди няколко века индуиския принц Дарма пътувал из азиатските земи, за да разпространява култа към Буда. Голяма част от времето си принца прекарвал в молитви към божеството.
Веднъж, уморен от продължителните странствания, Дарма затворил очи и неусетно заспал, докато се молел. И така, за да не разгневи Буда, принцът отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Според легендата от тях поникнал невиждан храст със зелени листа и бели цветове, които удивително много приличали на клепачи…
Необходими са няколко столетия, за да започне масовото разпространение на лековитото и ободряващо чаено растение. Днес освен в Китай, чайни храсти има в Япония, Индия, Русия, Шри Ланка, някои части на Южна Америка и пр. Чаеният храст се нуждае от висока температура и обилна влага.
Планинските местности не предлагат добри условия за чаения храст. Той има красив външен вид и нежен аромат. Интересна подробност е, че чаеният храст е многогодишно растение.
Средната продължителност на живота му е около 50 години, а храстите, растящи по склоновете, достигат и до 70 годишна възраст, пишат изследователите Белоречки и Джелепов. Добрата новина е, че чаеният храст може да бъде отглеждан и в домашни условия при стайна температура.
Някои историци твърдят, че холандците са първите, които донасят растението на територията на Стария континент. Първи англичаните и французите започват да приготвят чай от специфичното растение. Днес Англия е най-големият консуматор на чай. Статистика сочи, че годишно средностатистическия човек използва около 4.5 кг чаено растение за приготвянето на ободряващата напитка.
Най-ценния елемент на чаения храст са неговите листа. Най-полезен е чаят от първата беритба. Това се случва, когато растението достигне четири годишна възраст. Най-младите листа са изключително нежни и сочни. Наричат се „флеши”. Обичайно от един храст се добива не повече от 200 г флеши. Чай може да се приготви и от листните пъпки. Такъв чай се нарича „цветен” или още „пеко”.
След беритбата започва специалната обработка на листата и пъпките. Днес основните типове чай са четири, а именно: черен, зелен, червен и жълт. Цветът им зависи от различната обработка и съхранение, респективно от промените, които настъпват в състава им. Черният чай например претърпява всички стадий на обработка, включително и ферментация.
