Ягоди е имало и през ледниковия период

История на Ягоди

Праисторически находки от швейцарски наколни жилища доказват, че още през ледниковия период диворястящите дребни ягоди са служели за храна на нашите предци.

Други историци предполагат, че култивирането на вкусното растение започва още от древността. Традиционно дивите ягоди растат по горски поляни, трънаци и ливади, насипи и ридове. В Европа първи с отглеждането на ягоди се заели французите, които се славят със своя хедонизъм. Това се случва през далечния XIV век.

Тогава освен в чинията, алените ягоди е имало из трапезариите и пищните дворцови салони. То е служело като нежно декоративно растение, заради красивите си цветове. В Средновековна християнска Европа ягодата освен като кулинарно изкушение се е възприемала и като символ на праведността и добротата. Ягодите са били определяни като „плодовете на духа”.

Днес градинската ягода е разпространена в почти цяла Европа, в обширни райони в Азия, Америка, Австралия и Северна Африка. Приема се, че в различните страни са създадени над 5 000 сорта ягоди. Сред най-разпространените сортове в България са Сувенир, Покахонтас, Кеймбридж фаворит и Зенга Зенгана – германски сорт, един от най-известните на Стария континент.

Ягоди

В България култивирането на ягодата започва през XIX век. Днес в световен план най-разпространена е горската ягода. Освен с естетическия си вид, плодът печели почитатели и благодарение на своите хранителни качества.

Ягодата е един от най-добрите източници на витамин С за човешкия организъм. По съдържание на витамин С ягодите са на второ място след касиса. Дневната нужда от витамин С може да се покрие, ако се изядат 200-250 грама пресни ягоди.

Плодовете имат тонизиращо действие, помагат при заболявания на устната кухина. Ягодите са подходящи за консумация и от диабетици (нетежки форми на диабет), заради минималното количество захароза в състава.

Рейтинг

5 2
4 0
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати