Как да разпознаваме отровните гъби

Как да разпознаваме отровните гъби

В България най-разпространените отровни гъби са червената, бялата и зелената мухоморка, както и дяволската гъба. За да бъдат добре различени от ядливите гъби, на които са двойници, трябва да бъдат опознати като морфология и отличителни белези.

Червена мухоморка

Шапката на червената мухоморка в началото на развитието си има свита форма подобна на яйце. При порастване става кълбовидна до плоска. Има ярко изразено оцветяване в оранжево-червеникаво до наситено червено. По повърхността на шапката, която е гладка и леко лъскава, има различни участъци с бяло оцветяване - най-често описвани във формата на малки пъпчици.

При по-големите екземпляри шапката може да достигне над 30 см. в диаметър. Пънчето на червената мухоморка е бяло до леко кремаво и високо до 25 см. Пръстенът му е силно изразен, единичен, бял, като долната му част виси и е леко надиплен. Пластинките не са сраснали с пънчето, добре очертани и разположени са, с леко отстояние едни от други.

Месото на червената мухоморка е бяло, като е възможно да са останали пигментирани в жълто и червено участъци от самата шапка в него. Тази мухоморка има приятен гъбен вкус, което я прави по-трудно разпознаваема като отровна, след като вече е консумирана.

Появата на първите симптоми от отравяне може да варира от 30 минути до 3 часа. Те се характеризират с гадене, повръщане, понижаване на кръвното налягане, притъмняване пред очите, изпотяване, слухови и зрителни халюцинации, затруднено пазене на равновесие, еуфория или сънливост, което да доведе и до загуба на съзнание.

Тази гъба е фолклорно известна и често срещана в народните предания и приказки. Широко позната е с това, че изображението й се ползва в много детски книжки за илюстрация. Името й произлиза от практиката да се унищожават с нея мухи и насекоми. Слабо до средно отровна - често е бъркана с вкусната ядлива гъба-булка. Самият Клавдий е бил отровен с червена мухоморка, смятайки, че му е приготвена и поднесена точно булка.

Различителните белези между двете гъби са, че отровната мухоморка има бяло до белезникаво-кремаво пънче и пластинки, докато булката има по-ясно изразен цвят в жълтеникаво. По шапката на булката могат да останат едри, безредно разпръснати парцалчета, докато при мухоморката пъпчиците са почти еднакви по-големина и имат по-силна симетричност на разположение. Шапката й прилича на заскрежен с бели оцветявания червен бонбон. Цветът на шапката при булката е оранжево-червен с разпръснат цвят на жълтеникаво, докато червената мухоморка има по-хомогенно разпределен и наситено червен цвят. Препоръчително е да се берат напълно узрели екземпляри от булката, защото така стават по-различими отделните части от строежа й спрямо тези на нейния отровен двойник - червената мухоморка.

Бяла мухоморка

Бялата мухоморка е силно отровна гъба. Отравянето с нея се съпровожда от силни болки в стомаха, повръщане и диария. Ненавременното разпознаване на симптомите може до доведе до чернодробна и бъбречна недостатъчност, и до смърт.

Бялата мухоморка вирее и в широколистни, и в иглолистни гори. Плодното й тяло при млади екземпляри е яйцевидно по форма и има бяло общо покривало. Шапката на тази гъба е по-малка от зелената мухоморка и достига до 8 см. в диаметър. При узряването си тя се разтваря и от яйцевидно-заоблена се превръща в почти плосковидна. Цветът й е бял до леко белезникаво-сивкав. Рядко се забелязват остатъци от общото покривало. Повърхността на шапката е гладка, а при дъждовно време- лепкава. Ръбът й е в началото сраснал с пънчето, а после се изправя и понякога се напуква.

Как да разпознаваме отровните гъби

Пластинките на бялата мухоморка са свободни от пънчето, не винаги еднакви на дължина, бели на цвят, тясно разположени едни до други под шапката. Месото на гъбата е бяло с напомнящ на ряпа неприятен, лют вкус. Пънчето е с лукоподобна форма в основата си, с явни следи от общото разкъсано покривало. Има бял цвят и е гладко на допир. Пънчето има и пръстен в горната си част, който е широко разположен и бял.

По-младите плодни тела на бялата мухоморка могат да бъдат сбъркани с малките полски печурки. Разликата между тези две гъби е в оцветението на пластинките. При печурките те розовеят, а при бялата мухоморка - са бели. Понякога докато са още малки белите мухоморки, могат да бъдат припознати за сърнели. Сърнелите обаче имат ясно кафеникаво вариращо в различни нюанси оцветяване, както по шапката, така и по пластинките. Отличителното при тях, което ги прави лесни за разпознаване от белите и зелените мухоморки, е това, че сърнелите имат по-голяма височина- до 40 см. достига само пънчето им.

Зелена мухоморка

Зелената мухоморка, наричана в някои краища на България пакостница, е силно отровна, смъртоносна гъба. Първите симптоми, че сме консумирали точно такава гъба, са остри и нетърпими стомашни колики, повръщане и диария, главоболие и загуба на съзнание. Нелечението може да доведе до чернодробна и бъбречна недостатъчност, и смърт.

Зелената мухоморка се намира в широколистни и иглолистни гори през лятото и есента. В началото плодното й тяло е обгърнато от общо покривало, а шапката й има яйцевидна форма. При узряване достига до 16 см. в диаметър, а цветът е жълтеникаво-зелен и/или зеленикаво-маслен до зеленикаво кафенеещ, като нюансът на оцветение избледнява към периферията й, която може леко да се накъса при по-старите гъби. Шапката е също така гладка и с бели остатъци от разпукалото се покривало.

Рядко се срещат зелени мухоморки с бял цвят, но има и такива случаи. Месото на гъбата е бяло до леко жълтеникаво-зелено, със сладникав вкус, а понякога може да има мирис на суров картоф. Пънчето е високо до 12 см и е удебелено в основата. Има бял до жълто-зеленикав цвят с леки зеленикави очертания по продължението си. Може да са ясно забележими следите от разпуканото общо було по него. Пръстенът е белезникав до жълтеникав, ясно очертан, широко разположен, набразден.

Пластинките на зелената мухоморка са плътни, свободни от пънчето, малко отстояващи се като разстояние едни от други и с бял до леко жълтеникаво-зелен цвят. Тази гъба може да бъде сбъркана с ядливите печурки, особено когато се берат по-млади екземпляри. Още докато е малка, зелената мухоморка е обвита от общо покривало, което пречи да се направи отличителен анализ на строежа й. Също така нейните пластинки са бели до леко зеленеещи на цвят, докато при печурките те розовеят и/или кафенеят. Понякога и двете гъби могат да споделят общ подземен мицел, затова избягвайте да берете печурки в близост до зелени мухоморки или до откъснати гъби, които приличат на тях. Зелената мухоморка може да се обърка и с гълъбки, но при тях обаче не съществува пръстен и волва.

Дяволска гъба

Как да разпознаваме отровните гъби

Дяволската гъба, наричана още Синкавица заради цвета, който изпуска от месестата си част, е отровна гъба. Симптомите, които човек проявява при консумацията й, са тежко повръщане, диария и главоболие.

Дяволската гъба расте върху варовити почви и се среща, както в широколистни гори, така и в иглолистни. Шапката й достига до 20 см. в диаметър с кълбовидна форма в ранната фаза на узряване. По-късно се разперва. Има червен цвят, който се покрива от сребристо-сива до сиво-зеленикава, бледо-кафеникава кожица. Повърхността й е гладка и леко набръчкана. Ръбът на шапката е в началото вдаден навътре, а впоследствие се разгръща и изравнява.

Месото на гъбата е плътно, дори тлъсто, жълтеникаво на цвят и бързо посиняващо при разрез. Пънчето достига до 15 см. Понякога е удебелено и прилича по форма почти на шапката. От горната част по продължението на пънчето надолу цветът на гъбата варира от жълтеникав до жълто-червеникаво-кафяв. Пластинките при дяволската гъба са тръбички. Те са жълти, до жълто-зеленикави с кръгли червеникави пори и са незаловени за пънчето.

Дяволската гъба често се бърка с манатарката, която обаче не посинява при разрязване, за разлика от отровния й двойник, и няма същите оранжево-червени тръбички. Изключение правят кадифената манатарка и огнената манатарка, които също могат да посиняват при разчупване и то доста забележимо.

Рейтинг

5 8
4 1
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати