Задавали ли сте си някога въпроса, кой е открил лютите чушки? Някои пътешествия на изследователя Христофор Колумб са направили пиперките познати на света. При походите му по бреговете на Новия континент Америка, през далечната 1492 година, чушките били култивирани и масово отглеждани от местното население – от Мексико – на юг из цяла Южна Америка.
Разнообразието от сортове люти чушки е голямо. Ще се спрем на най-разпространените в Западното полукълбо.
Aji – този сорт произлиза от Перу. В свежо състояние са зелени или червени на цвят, а изсушени са жълти, със заострен връх. Дължината им достига 8-12 сантиметра. Макар и нежни на вид, те са изключително люти. Използват се за традиционни ястия, туршии и сосове.
Anaheims – те са продълговати зелени и червени на цвят люти чушки от Калифорния. В незрял вид са бледозелени, а в пълна зрялост стават огненочервени. Те са средно, до много месести, достигащи до 15 сантиметра дължина. Незрялата чушка се използва за сосове и ястия със задушено, нарязана или пълнена. Зрелите – по същия начин, а също за печене и консервиране.
Хабанеро – дребен сорт, с привкус на тропически плод. Произходът им е от Карибите. Този вид чушки са много лютиви. Използват се за приготвяне на салца, марината и лютеница.
Ню Мексико – този сорт е познат още като дългата зелена чушка. Приятно люта, достига 25 сантиметра дължина, има сладък и землист вкус. Идеална е за приготвяне на зелени сосове и ястия със задушено.
Поблано – това е един от най-разпространените сортове в Мексико. Тъмно зелени на цвят чушки, с лилаво-черен нюанс и заострен връх. С малка лютивост, достигат 12 сантиметра дължина. Тези чушки винаги се варят или пекат, никога не се консумират сурови! Предпочитани са за приготвяне на пълнени пиперки.
Табаско – яркооранжеви на цвят, дребен и тънък сорт, произхождащ от Луизиана и Латинска Америка. Имат остър лютив вкус, с привкус на зелен лук или целина. Този вид пиперки е запазената марка на сос Табаско. Има множество приложения в кулинарията, а също и в състава на някои коктейли.
Всички видове чили са добър източник на витамин С. В състава им присъстват още витамин В6, витамин А, фолат, калий и много фибри. Парещият им вкус се дължи на химическото съединение капсаицин, което не се влияе нито от никаква термична обработка. Трябва да имате предвид, че колкото е по-малка чушката, толкова е по-лютива. Това е така, защото дребните пиперки имат доста повече семки и жилки в сравнение с по-едрите, а именно там е концентрирано 80% от съдържанието на капсацин.
Когато пазарувате избирайте оформени, твърди, гланцирани чушки. Ибягвайте меките, сбръчканите, които имат пукнатини или петна. Препоръчваме ви да ги съхранявате в хладилник, защото така ще запазят свежестта си по-дълго. Лютите пиперки са по-трайни от сладките. Преди употреба измийте старателно, за да отстраните восъка, който покрива повърхността им.
