Не, растителните масла, не са полезни, обратно на общовъзприетата представа и има няколко причини за това.
Темата е изключително важна за вашето здраве. Много учени грешат като предлагат да използваме полиненаситени растителни масла за готвене. Нека се върнем в часовете по химия в гимназията и си спомним какво означава „полиненаситена молекула”. Това означава, че молекулата е нестабилна - има повече от една двойна връзка и би предпочела да раздели електроните с други атоми, за да стане наситена и устойчива. Колкото по-ненаситена е молекулата, толкова по-малко стабилна е тя.
Когато полиненаситените растителни масла се нагряват, те реагират с кислород и се окисляват и бързо гранясват. Ето защо мононенаситеното олио, като зехтина например, е по-стабилно и става за готвене при ниска температура. Наситените мазнини са най-стабилни и са най-добри за готвене.
Работата е там, че по-голямата част от растителните мазнини на пазара, са нагряти при обработката, при която се получава масло от семената. (Можете ли да си представите колко трудно би било да се изтръгне масло от гроздови семена? ) Поради тази причина те вече са гранясали, когато са по рафтовете в магазина. След топлинната обработка, те са избелени, за да изглеждат добре и ароматизирани, за да не миришат лошо и потребителят да не разбере, че всъщност са гранясали.
Тук е мястото да отбележим, че маслото от лен обикновено се обработва правилно - нерафинирано, опаковано в тъмни бутилки и се държи в хладилници, както би следвало да се прави с всички полиненаситени растителни мазнини.
Полиненаситените мазнини, като олио от канола, слънчогледово олио, шафраново олио, царевично олио и др., могат да се използват за овкусяване на салати ако на бутилката пише „нерафинирано” и се съхранява в тъмно шише.
Повечето хора консумират твърде много омега 6 мастни киселини - тези, които се намират в растителните масла, в сравнение с омега 3 мастни киселини - тези, в рибните масла. Ние обикновено консумираме омега 6 и омега 3 в съотношение 20/1, което е много вредно за тялото и затова съотношението трябва да се сведе до близо 1/1 или поне 4/1. Така че, консумирайте рибни масла, но стойте доколкото е възможно, далеч от растителни масла. Човек може да получи достатъчно омега 6 от ядки, семена и цели зърна, а когато се консумират цели, те имат антиоксиданти в тях, които предотвратяват много проблеми.
Известно е, че транс мазнините са опустошителни за тялото и са свързани със сърдечни болести, затова избягвайте маргарина. Не се заблуждавайте от фалшивите масла за мазане, които са изтъквани като здравословни, дори да пише "няма транс мазнини" върху етикета. Или производителят е намалил съдържанието на транс мазнини в продукта, така че да може да каже законно, че няма такива (но всъщност има! ) или се използва друг метод на производство. Използвайте истинско масло вместо това. Бъдете подозрителни към всяка храна, която съдържа растителни масла, описани на етикета. Това е знак, че мазнините вътре не трябва да се консумират.
Наситените мазнини са най-подходящи за готвене. Те са стабилни и противно на популярните убеждения, здравословни за тялото. Така че използвайте екстра необработено кокосово олио, било пилешко и говеждо месо или масло и не се тревожете за вашите артерии. Тези мазнини не са проблем. Не забравяйте, че сърдечните заболявания на практика не са съществували до края на 18 век, когато всичко е приготвяно с тези наситени мазнини.
Животинските мазнини, суровото прясно мляко, яйцата и маслото са били консумирани в продължение на хиляди години от примитивни култури по целия свят. Първите данни за сърдечен удар датират от 1921 г., точно когато индустрията за производство на растителни масла започва да набира пара, а захарта и брашното все повече се разпространяват. От тогава консумацията на наситени мазнини спада рязко, така че е нелогично да се обвиняват те за сърдечните заболявания.
