Има няколко вида оцет като най-основно можем да ги разделим на ябълков, винен, балсамов, оризов. У нас най-често са използвани ябълковият и винен оцет, напоследък в кухнята влиза и балсамовият. За оризовият оцет, обаче не знаем достатъчно и може би затова и не го използваме.
Оризовият оцет не е особено популярен в българската кулинария. Той се използва най-вече в японската и китайската кухня като е бил популярен още в началото на 3 век. По онова време оризовият оцет не е бил достъпен за всички хора – можели са да си го купят само най-богатите и заможните.
През 7 век в Япония започват да слагат оцета в консерви от риба. Те разбрали, че рибата предизвиква оризът да отделя млечна киселина. Тази киселина всъщност е причината рибата да се маринова. Дори се смята, че това е основата на доста известното вече и у нас суши.
Но за съжаление тази идея не била много използвана – оказва се, че приготвена по този начин, на рибата са й нужни от 2 до 12 месеца, за да се маринова. Ако говорим за производство – това звучи невъзможно дълго. През 16 век оризовият оцет става истински популярен и се използва доста.
В Китай оризовият оцет се разделя на три вида – бял, червен и черен. При по-висок холестерол може да се използва червеният, защото съдържа гъба (Monascus purpureus), която ще помогне за нормализирането му.
Оризовият оцет в Япония е два вида. В китайската и японската кулинария оцетът е от съществено значение – наравно с незаменимия соев сос. Това всъщност са двете подправки, които винаги присъстват на трапезата.
Най-често оризов оцет се използва за приготвянето на различните видове суши. С него се маринова риба или морски продукти. Освен това е много подходящ за овкусяване на ориз и салати – придава по-различен вкус.
Използва се често за направата на ястия с риба или птици, както и за сосове. Много подходящ е овкусяване на салата с броколи. Заради съставките си оризовият оцет подобрява имунната система.
