Азиатците ядат гигантски репички

Зеленчуци

Повечето видове зеле, репички и синап се отглеждат и намират на територията на Китай и Япония, като само някои от тях виреят и в градините на Америка.

Повечето от наименованията на тези зеленчуци идват още от древността и са модернизирани в годините, като са отглеждани и култивирани от много народи. Китай е държавата, от където тръгват повечето от имената на тези зеленчуци, тъй като още преди много години те са открити там в техните си първоначални видове. Средна Азия се нарежда на второ място по средище на тези видове зеленчуци след като те вече са били открити в Китай през праисторическите времена.

В източници на древните египтяни се откриват доказателства, че репичките са били една от техните основни храни още от времето, когато не са били построени пирамидите. Репичките имали много голяма стойност и за древните гърци, дори малки копия на тях били направени от злато, а древен гръцки лекар е писал книга за растението.

В Япония и Китай репичките се приготвят като се потапят в саламура, подобно на рецептата, която ние използваме за кисели краставички. Репичките се потапят в маринатата цели, като към нея се добавят оризови шушулки и всичко това на края се слага в големи бурета. Репичките придобиват изключителен атрактивен жълт цвят, но не толкова атрактивна и приятна миризма.

Маринованите репички са един от най–важните компоненти от хранителния режим на всеки японец. Те са солени и много ароматни, въпреки че ароматът им е крайно неприятен за тези, които не познават зеленчука в този вид. Маринованите репички придават леко сладък вкус на иначе обикновената порция ориз.

В различните държави репичките се използват за различни неща. В Китай един от видовете репички, който няма голям корен, се отглежда за добив на олио. В Индия друг вид репички, наречени миша опашка се отглеждат заради големите и ядивни плодове, които са дълги от осем до дванадесет инча. В Египет и в близкия Изток същия този вид се отглежда само заради листата, които се използват за зеленина.

Въпреки това не навсякъде този зеленчук се отглежда само заради зелената си част. Като цяло репичките са много вкусни и полезни и не само те, а и ряпата и повечето зеленчуци от семейството на зелето. Съществуват най – различни видове репички. В Изтокът се отглеждат толкова много и най – различни. Някои от видовете са с големина колкото череша, а други колкото баскетболна топка, дължината на различните видове стига от един пръст до два фута и пет или шест инача в диаметър.

Репички

Най–големите видове се отглеждат само в източните страни, като отглеждането им започва в специални почви, а след това се пресаждат в градини. Те дават реколта предимно в късна есен или ранна зима. Източните пролетни репички не са толкова огромни. Там също се отглеждат и елепсовидните репички.

Репичките с бял, червен или бял и червен цвят са познати в Америка. Няколко градини отглеждат и удивителните видове наречени Кръгли Черни репички и Дълги Черни репички, които са средно големи и имат черна кожа, а сърцевината им е снежно бяла.

Рейтинг

5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати