Историята на бифтек Фиорентино – флорентинския бифтек възниква в северна Европа, далече от Флоренция. Англо-саксонските племена често пирували с печено и сурово месо.
Прочутият флорентински бифтек се появява в Тоскана през XVIвек, когато Италия става любимо място на европейската интелигенция.
Празникът Сан Лоренцо, който се провеждал във Флоренция през август, бил любим на Козимо Медичи - владетел на Флоренция. Скоро любим му станал и флорентинският бифтек, който се приготвял по начина, по който англо-саксонците приготвяли парчета месо.
За приготвянето на истински бифтек Фиорентино се използва месо от крави, отглеждани в долината Киана. За бифтека се използва филето от частта около кръста на животното.
Парчето месо, което се използва за приготвянето на бифтек Фиорентино, е с дебелина седем сантиметра и тежи около килограм и половина.
За да се приготви бифтек Фиорентино, месото трябва да се подготви предварително. Месото и кокалът на стейка се натъркват със скилидки чесън.
Месото се поръсва със сол и черен пипер. Оставя се за един час в хладилник. След това се вади и се оставя на стайна температура за един час.
Бифтекът се запържва в загрята мазнина или на скара. Бифтекът се пържи или пече до желаната от вас готовност, като се обръща след четири минути, за да остане сочен и по-суров отвътре, или след шест минути, за да е средно суров във вътрешността си.
Първият вариант на печене превръща бифтека в парче месо, което отвън е сочно и опечено, а в центъра си е сурово. Затова месото за приготвяне на бифтек Фиорентино трябва да е много прясно.
Бифтекът се оставя да отпочине под парче фолио за десет минути. Ако веднага се нареже, сокът от него ще изтече. Бифтекът се нарязва на парчета с около три сантиметра дебелина.
Поливат се с лимонов сок, напръскват се със зехтин и се сервират със задушени зеленчуци или както е по традиция – само с хляб и червено вино.
Порциите бифтек Фиорентино са големи – от 700 грама на човек до килограм и отгоре. Те се сервират в затоплени чинии.
