Неслучайно наричат карфиола "северен лимон" – витамин С, който се съдържа в него е повече, отколкото в лимоните и портокалите. Да, карфиолът е полезен още от далечни времена, когато древните гърци и римляни го поднасяли за пиршествата варено, с различни подправки. Древните египтяни пък го сервирали като изискано лакомство в края на обедното хранене.
В половин чаша карфиол в сурово състояние се съдържат 1.3 грама фибри, а в половин чаша варен карфиол - 1.7 грама фибри.
Сравнен с бялото зеле, карфиолът има редица предимства, но въпреки това употребата му у нас не е толкова разпространена, колкото в западноевропейските страни. Химичният състав на карфиола никак не е еднообразен - около 90% вода, 2.2% белтъчини, 3.2% въглехидрати, 0.8% минерални соли.
Карфиолът е изключително витаминозен - провитамин А, витамини от групата В, никотинова киселина, средно 70% витамин С, витамин К, фолиева киселина и др. Този зеленчук е богат и на минерали - натрий, калий, калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, сяра, хлор.
Съдържа още пектинови вещества, ябълчна и лимонена киселина. За да се възползвате максимално от гореизброените качества е най-добре да го приготвяте като го варите на пара или в малко количество вода.
Наличието на толкова хранителни вещества в карфиола, го правят полезен за черния дроб, тъй като помага за по-ефективното преработване на токсините. Също така спомага и в борбата с раковите клетки.
Целебната народна медицина пък сочи, че карфиолът предпазва от рак на простатата, а добавянето на подправката куркума към карфиола спомага за мъжката потентност.
През всеки сезон повечето хора усещат различно сезонните промени. Тук карфиолът отново може да ви бъде в помощ. Благодарение на полезните му съставки можете да възстановите своето жизнено равновесие. Добавянето му в седмичното ви меню ще ви бъде от помощ в борбата със сезонните болести.
Все пак е редно да добавим, че карфиолът не е полезен за всички. Хората, които имат проблеми с щитовидната жлеза трябва да го избягват.
