Италианската храна е световно известна, а най-популярни са пицата и макаронените изделия, които са познати по цял свят. Италианските рецепти се отличават с умелото съчетаване на билки и подправки, а кухнята им датира още от древните римски времена.
Историците считат, че историята на италианската кухня е започнала някъде през 8 век пр. Хр., когато гърците са колонизирали Сицилия и Магна Греция, регион в северна Италия.
Италианската храна в планинските райони е смес от френска кухня и планински специалитети. Използва се силният аромат на чесъна, който също е взаимстван от Франция.
Едно от популярните италиански ястия са белите трюфели, наречени „trifola d’Alba”, а в Лигурия, намираща се с Северна Италия, са разпространени морските деликатеси, но пак с френски привкус.
История на италианската кухня - Магна Греция
Италианците вярват, че питателната им и вкусна кухня е взаимствана от гърците. Обикновено ястията се изготвяли с леблебия, лупина (бобово растение), изсушени смокини, мариновани маслини, солена и изсушена риба, и свинско.
При празненства, като сватбите и разните фестивали, се приготвяли най-разнообразни неща. Някои ястия от Магна Греция включвали подсладени меса, направени с участието на бадеми и орехи, медни сосове, супи и месо в оцет. Пищното угошение се асоциирало с римските аристократи.
История на италианската кухня - Средновековието
Италия е нападната от варварите през 5 в пр. Хр. Тяхната кухня доста се различавала от италианската и се е състояла от пълнени сладкиши, печени свраки и меса.
Варварската кухня оказала голямо влияние върху италианската. В ранните 1000 пр. Хр. в диетата им били включени пресните плодове и зеленчуци. Този период е познат като възхода в италианското кулинарно изкуство.
История на италианската кухня - Пица
Историята на италианската кухня няма да е пълна ако не споменем и пицата. Тя била популярно ястие в древен Рим, древен Египет и Вавилон.
Много исторически доказателства разкриват, че тя е харесвана от древните историци Катон Стари и Херодот. Преди тя се приготвяла на нагорещен камък, а по-късно се консумирала със зеленчуци и задушени меса. Понякога пицата се поръсвала с билки и подправки.
На латински пица е „pinsa”, което означава плосък хляб. В Средновековието хората са започнали да я приготвят с различни подправки, смесени със зехтин. Със сигурност може да се твърди, че през този период пицата придобила нов вид и вкус. Накрая, с въвеждането на биволското сирене, наречено моцарела, италианската пица станала известна не само в страната си, но и по цял свят.
Древните римляни обикновено се хранели с нещо леко два пъти през деня и хапвали стабилно веднъж. Постите се нарушавали с маслини, мляко, яйца и вино.
На обяд обикновено присъствали плодовете и студените ястия, а най-тежка била вечерята, която се състояла от морски деликатеси, хляб, подсладени и обикновени меса, и вино. За десерт се сервирали пресни и изсушени плодове.
