Колко лесно би било всеки сам да събира продуктите за изхранването си. Що се отнася до гъбите обаче, подобен опит е по-скоро опасен, ако човек не е запознат из основи с характера на търсения сорт.
В България годните за консумация гъби са над 200 вида, но обичайно от тях се събират не повече от трийсетина. Различните видове манатарки, печурки, сърнели, масловки и гълъбки, както и рижиката, булката, виолетката и пачи крак от хилядолетия присъстват на трапезата ни.
Брането на гъбите е възможно през цялата година. Дори през зимният сезон, по пъновете на широколистните дървена може да се намери плоска кладница, ако времето е по-меко. Най-благоприятни месеци за бране обаче си остават летните, както и влажните есенни. По това време се берат деликатесните манатарки и пачи крак.
Истината е, че с идването на пролетта идват и първите радости за всеки отявлен гъбар. Ако сте начинаещ гъбар, е най-добре да се насочите към гъби с по-ясни белези за разпознаване и без отровни двойници. Ето най-известните видове и кога се берат:
Майска гъба – Може да бъде намерена в периферията на широколистни, иглолистни и смесени гори, по поляни и пасища от края на април до края на юни. Когато е млада е полукълбовидна, а в развито състояние е почти плоска, достигаща до 10 см в диаметър, с белезникава на цвят, охрена до кремава, със суха и кадифена кожица.
Челядинка – Бере се край пътищата, по окрайнините на горите, в затревените градини, по ливадите, равнинните места, много често масово и в големи находища през май-юни. Дребна и белезникава, с тънко пънче.
Манатарка – Появява се сред старите широколистни гори, както и в някои иглолистни, още през май и се бере до късна есе. Има ясно видима мрежа от изпъкнали белезникави жилчици по повърхността на пънчето й. Ако обаче те са червени, то това е отровния вид манатарака – дяволската.
Смръчкула - Островърха или кръгла, тя се появява в ранна пролет, в алкални и глинести почви, по стари пожарища, просветлени поляни, под храстите, по окосени ливади, върбалаци. Може да бъде намерена под падналите листа. Има тъмножълт цвят, със зърнеста структура.
Полска печурка - Започне ли гъбарският сезон през май — юни, тя веднага може да бъде открита край стари торища, по пладнищата на стадата и по пасищата, около местата, където през лятото лагерува добитък. Прилича на бяла топчица, по-малка от орех, а с времето става кълбовидна.
Масловка - Расте върху почва в иглолистни гори от края на пролетта до късна есен. Тя е полусферична и може да е обагрена във всички нюанси на кафявото.
Рижика – Отново растяща върху почвата на иглолистните и смесени гори, тази гъба може да бъде намерена от началото на лятото до късна есен. Тя е оранжево-червена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави концентрично разположени пръстеновидни ивици.
Брането на гъби е процес, изискващ дълбоки познания и доза неувереност. И най-малкото съмнение трябва да е повод за притеснение. Добър съвет е да не се берат гъби, които са непознати.
Самото им събиране трябва да става с нож. Отрязват се при основата на пънчетата, тъй като там се намира мицелът, който образува нови плодни тела. Вече набраните се събират в подходящи съдове с твърди стени, например кошници, за да не се притискат плътно и да не се смачкат.
Ако събирате различни видове гъби, то ги слагайте в различни съдове. При евентуална констатация на набрана отровна гъба, то всички останали, които са били в контакт с нея в съда, задължително се изхвърлят.
