За да разберем какви са приликите и разликите между макробиотичната и вегетарианската кухня, трябва да опознаем техните принципи.
С терминът „макробиотика“ си е служил още Хипократ. С него се описват най-общо дълголетни хора. Други древни учени пък описвали с думата балансирания начин на живот, включващ в себе си здравословно хранене, движение, емоционално равновесие.
Какво е макробиотично хранене
Днес макробиотиката отново става много популярна и то най-вече в САЩ, където проблемите със затлъстяването, диабета и рака на дебелото черво са много разпространени.
Най-основните принципи в макробиотиката са няколко: употреба на традиционни и локални храни (цели зърна, бобови растения и местни зеленчуци в диетата); соеви храни; морски зеленчуци; водорасли и някои видове дребна бяла риба; ракообразни.
Последните изцяло могат да заместят птичето или друго месо. Солта и захарта също се премахват изцяло от менюто, като се заместват с естествени подсладители (оризов сироп, мед, сироп от агаве) и морска сол от района, в който живеете.
Друг основен момент в прилагането на макробиотиката е и философията на живота. Според нея болестите са начин тялото ни да ни насочи към правилната диета. Животът в хармония със средата е от съществено значение.
Поради това е важна локалната храна – плодове, зеленчуци, зърнени храни. Напълно изключени са пакетирани храни, в които има неорганични добавки и консерванти.
Физическата активност също е важен елемент от системата. Най-добре е, ако тя се извършва сред природата, както и разтегателните упражнения, които се наричат меридианни в макробиотиката и са характерни също за йогата.
Характерни черти на вегетариансвото
Вегетарианството, от своя страна, също е култура на хранене. В нея се изключват както всички животински, така и всички животинско производни храни поради различни причини. В това число влизат и рибните продукти.
Въпреки това съществуват няколко вида вегетарианци според присъстващите животински храни:
- Лъжливите вегетарианци - консумиращи риба, морски продукти или пиле. Като изключим пилето, този подвид най-много се доближава до макробиотичния тип хранене;
- Полувегетарианците - консумиращи яйца, мляко и производните им;
- Същинските вегетарианци - не консумиращи нищо от животински произход или с присъствие на животински продукти;
- Крайните вегетарианци - вегани, суровоядци - форма на същинските вегетарианци, консумиращи храната само и единствено сурова.
Освен в консумираните храни двете кухни имат още няколко различия.
Прилагането на макробиотичен начин на хранене е по-скоро придържане към определена диета и философия, даваща нов начин на живот.
За разлика от нея, при вегетарианството всеки сам избира какво и как да консумира спрямо своите разбирания и нужди.
