Истинността на всеизвестния факт, че колкото по-дълго и активно се предъвква храната, толкова по-малко от нея се губи при преработка в организма, наскоро бе потвърдена от д-р Ричард Мейтс, професор по хранителни науки в университета „Purdue”. Той е провел експеримент, който доказва твърдението.
Изследването било кратко, но много ползотворно. Група доброволци в продължение на три дни се хранела само с равни количества бадеми и вода. Те били разделени в три групи, като едната трябвало да дъвче храната си само по 10 пъти преди да се преглътне, втората - по 20, а третата - по 30 пъти.
На третия ден участниците били подложени на специални измервания на фекалните мазнини, чрез които да се определи колко енергия е била поета от организма и колко е отделена и похабена.
Резултатите са повече от интересни - в изпражненията на третата група са регистрирани най-малко мазнини, което означава, че храната се е усвоила най-добре при тях, за разлика от другите две.
Това обаче не е всичко. Оказва се, че дъвченето влияе и на това до каква степен ще бъдат разградени полезните съставки от приетата храната. Например консумацията на бадемите може да се извършва по два начина.
Първият е чрез минималното количество сдъвкване. Той предразполага към по-засилено освобождаване на белтъци. Вторият вариант е с търпеливо и продължително сдъвкване и съответно - към по-изразено освобождаване на витамин Е.
Учените подчертават, че когато гледаме съдържанието на дадени продукти, решаващият фактор, който трябва да вземем предвид, е именно сдъвкването на храната. В съдържанието данните са обобщени, като не е отчетен начинът и продължителността на механичното сдъвкване на храната. По този начин степента на усвояването им от храносмилателната система е неясна.
Спрямо всичко казано дотук става ясно, че колкото повече време отделяме на сдъвкването на храната, толкова по-големи ползи извличаме от нея, паралелно със занижения калориен прием. Специалистите препоръчват една хапка да се сдъвче 40 пъти.
Границите обаче варират и реално около 25 сдъвквания са достатъчни да я превърнат в полутечна. Друг важен момент е тя да се прехвърля от двете страни на устната кухина, за да се омеси в максимална степен със слюнката, която има разграждащи свойства.
